Language selection

English (United Kingdom)

ЗА ОБЖАЛВАНЕТО НА ГЛОБИ, НАЛОЖЕНИ НА АДВОКАТИ ОТ СЪДА

banner2Уважаеми колеги,

Поради зачестилите случаи на налагане на неоснователни и незаконни глоби на адвокати от страна на съдии, представляващо по същността си превратно упражняване на държавна правосъдна власт, понякога с користната цел да се затвори устата на адвоката и да се препятства защитата му, с цел да се осигури обезателното осъждане на подсъдимия, от страна на САС бе сезиран Международния адвокатски съюз, чийто председател, колегата адв. Мигел Лoиназ пое лично отговорността да внесе доклад по този въпрос с искане за вземане на решение за противодействие от страна на Международния адвокатски съюз срещу тези беззакония и съдебен произвол на някои български съдии. По тези причини АСС очаква да всички адвокати, на които са били наложени такива глоби да изпратят сигнали с приложени към тях конкретни доказателства.

 

Едновременно с това както САС, така и отделни адвокати предприеха мерки на местно ниво за защита от тези незаконни действия.

Правната същност на обжалването на съдебния акт за налагане на глоба е изкуствено и съзнателно усложнено от липсата на изричен законов текст в НПК за това обжалване, както и от неверните тези на ВКС.

С настоящето изложение желая открито да инициирам дебат по този изключително важен за всички български адвокати проблем, като Ви моля да се включите активно, давайки своя волеви и интелектуален принос в името на общите ни цели и интереси.

 

I. Становище на САС

Практика по решения на САС – обобщение практиката на Комисия за дисциплинарна дейност и Комисия за защита правата на адвокатите.

  1. Недопустимо е пасивно процесуално поведение на адвоката, когато с това се накърняват правата на клиента. Недопустимо е адвокат да заявява на съда “предоставям на съда”. Основно изискване за адвокатската защита е да е ефективна, т.е. да допринася реална полза за клиента. Адвокатът е процесуален борец за защита каузата на своя клиент и косвено за защита на законността и справедливостта. В работата си адвокатът влага освен професионалните си знания и опит, но и своята воля за доказване тезата на клиента си.

Чл. 40. (1) ЗА Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.

ЕКА

Отстояване на законните интереси на клиента

Чл. 9. При упражняване на професията адвокатът във всичките си действия се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение. Той поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки и колеги.

Чл. 11. (3) Адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно…..

КОНВЕНЦИЯ НА АДВОКАТИТЕ ПО СВЕТА /основни принципи/

Упражняване на професията съзнателно, с лична отговорност, според принципите на правото и при спазване на деонтологичните права.

 

Кодекс за поведение на европейските адвокати

4.3.      Поведение в съда

………. адвокатът трябва да защитава интересите на клиента достойно и без страх, без оглед на собствените си интереси или последиците за него или друго лице.

 

  1. Недопустимо е адвокатът да не защитава своите професионални права и достойнство. Защитавайки същите, адвокатът защитава правата и достойнството на всички адвокати и на Българската адвокатура! Допускането от адвоката на тяхното уронване е нанасяне на вреда и на всички останали адвокати и на Българската адвокатура!

Или както казва нашия председател адв. Петър Китанов „Адвокатът е борец!”

Или ако адвоката по време на съдебните процеси, пък и извън тях не се бори за защита на каузите, в които е убеден, то той на практика не е адвокат!

 

 

II. Нормативна база.

КРБ

Чл. 4. (1) КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Чл. 6. (1) КРБ Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 30.(4) КРБ Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.

(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

Чл. 37. (1) КРБ Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

Чл. 38. КРБ Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Чл. 39. (1) КРБ Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Чл. 45. КРБ Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Чл. 56. КРБ Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Чл. 57. (1) КРБ Основните права на гражданите са неотменими.

Чл. 117. (1) КРБ Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Чл. 121. (1) КРБ Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

Чл. 122. (1) КРБ Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

Чл. 134. (1)КРБ Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

ЗА

Чл. 2. (1) ЗА Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица.

Чл. 29. (1) ЗА Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

упражняване на адвокатската професия.

Чл. 40. (1) ЗА Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.

(2) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.

(5) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

ЕКА

Чл. 1. (1) ЕКА В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.

(2) За да може да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване на посочените в ал. 1 функции, адвокатът изпълнява непрестанно многообразните си правни и етични задължения към:

3. съдебната власт и другите власти, пред които адвокатът защитава каузата на своя клиент или го представлява;

Отстояване на законните интереси на клиента

Чл. 9. ЕКА При упражняване на професията адвокатът във всичките си действия се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение. Той поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки и колеги.

Чл. 11. (3) ЕКА Адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно…..

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

КОНВЕНЦИЯ НА АДВОКАТИТЕ ПО СВЕТА /основни принципи/

Упражняване на професията съзнателно, с лична отговорност, според принципите на правото и при спазване на деонтологичните права.

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

Кодекс за поведение на европейските адвокати

4.3.      Поведение в съда

………. адвокатът трябва да защитава интересите на клиента достойно и без страх, без оглед на собствените си интереси или последиците за него или друго лице.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Чл. 2. ЗСВл Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. ЗСВл При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. ЗСВл Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (1) ЗСВл Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 7. (1) ЗСВл Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

Чл. 8. (1) ЗСВл Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.

(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

Чл. 162. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:

3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

КОДЕКСА ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАГИСТРАТИ
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

  1. Независимост
  2. Безпристрастност
  3. Справедливост и прозрачност
  4. Вежливост и толерантност
  5. Почтеност и благоприличие
  6. Компетентност и квалифицираност
  7. Конфиденциалност

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

НПК

Чл. 15. (2) НПК На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

Чл. 46. (2) НПК В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът:

4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.

Права на защитника

Чл. 99. (1) НПК Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие на обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.

Протокол за съдебното заседание

Чл. 311. (1) НПК В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочват:

1. неявилите се лица и причините за неявяването;

2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;

3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;

4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;

5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;

6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;

7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.

(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.

(3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239.

Поправки и допълнения в протокола

Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.

(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

НК

Право на защита

Чл. 15. (1) НК Обвиняемият има право на защита.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

Задължения на защитника

Чл. 98. (1) НКЗащитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

Практика на КС

С Решение № 3 от 17.V.1994 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/94 г. Конституционният съд по съображенията, изложени в задължителните му мотиви, и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията

РЕШИ:

Правото на защита е основно, всеобщо, лично право на гражданите. То е средство за защита на други техни нарушени или застрашени права или законни интереси. Член 56 от Конституцията има непосредствено действие. Актовете на Конституционния съд са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд. Съдът не може да отменя, изменя или да обявява за недействителни собствените си решения. Такива правомощия Конституционният съд няма и не може наново да поставя на разглеждане и да пререшава по същество решени дела. Никой не може да се позовава на недействителност на влезли в сила решения на Конституционния съд.

Съществен елемент в правото на защита е възможността на всеки гражданин да се явява в държавни учреждения със защитник. Право на гражданите е да организират защитата на правата си и използвайки помощта на квалифицирано лице - защитник. 

Правото на защита

Правото на защита е преди всичко основно право на гражданите, за да охрани техните права и законни интереси. Систематическото му място в Конституцията - главата за основните права - сочи особеното значение, което му придава законодателят. От друга страна, правото по чл. 56 от Конституцията има всеобщ, универсален характер. С него разполага всеки гражданин за защита на нарушени права или законни интереси. Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа и самостоятелно. Съгласно чл. 134 от КРБ, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, а според чл. 134, ал. 2 КРБ, САМО организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон - ЗА

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

Практика на ВКС

 

Р Е Ш Е Н И Е № 272

София, 28 август 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно

отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета

година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

АНТОАНЕТА ДАНОВА

при секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 596/2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

...........................

Настоящият съдебен състав счита, че пледирайки в съдебно заседание, подсъдимият е изразил мнението си с цел да защити интересите на обвиняемия А. Х., а не да оклевети частния тъжител С., до какъвто извод е стигнал въззивният съд. Не е налице нито пряк, нито евентуален умисъл за извършване на инкриминираното деяние, тъй като у осъдения не са се съдържали представи за позорен характер на разгласяваните обстоятелства. За да е осъществен, обаче, съставът на предявеното с тъжбата престъпление, от обективна страна осъдения е следвало да разгласи по отношение на пострадалия позорно обстоятелство, каквото в случая не е налице.

Необходимо е да се отбележи, че в решението си от 25.06.1992 г. по делото Торгейр Торгейрсон срещу Исландия, Европейският съд по правата на човека припомня прогласен в практиката си принцип, че „Свободата на словото е една от основите на демократичното общество ... и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават.

....... Европейският съд по правата на човека в редица решения /Я. срещу България, Р. срещу България, Н. срещу Финландия и О. и Гардиън срещу Великобритания/ подчертава, че в едно демократично общество индивидите имат право да коментират и да критикуват правораздаването и длъжностните лица, участващи в него. Несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните служители при упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.

ЕСПЧ потвърждава, че разпоредбата на чл.10, т. 1 ЕКЗПЧОС изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция.

Ето защо в конкретния случай осъденият в качеството си на адвокат е упражнил права, гарантирани му от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата – да изрази мнението си в хода на съдебните прения свободно с цел защитата правата на подзащитния му. По този начин, реализирайки тези си права, подсъдимият Т. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението „клевета”, поради което незаконосъобразно е бил осъден от въззивния съд.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

Практика на останалите съдилища

 

РEШ Е Н И Е №539

гр. Плевен,26Септември 2012год.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:  Председател: Д. П.

                                               Членове: 1.Ц.К.

                                                              2.КАТЯ А.

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурор И. Ш., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно-наказателно дело № 540по описа за 2012г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

        С Решение № 505от22.05.2012 год. постановено по НАХД № 846 по описа за 2012г. на Районен съд /РС/ Плевен е потвърдено наказателно постановление ...

Срещу решението е подадена касационна жалба от И.Ц.Т., чрез адв. В.П. от ПлАК, .......

В съдебно заседание на 10.05.2012г. на адв. В.П. е наложена от РС санкция “глоба” в размер на 100 лева. РС е мотивирал това свое решение с “неуважение на съда” от страна на адв. П.. Моли да се отмени наказанието като неправилно. Същото е наложено след упражняването на процесуалните права, като е направено искане да се отразяват всички изказвания, както от страна на съда, така и от страните по делото и свидетелите. По никакъв начин не е проявено неуважение към съда.

........

.По отношение на искането да се отмени наложената на адв. В.П. в съдебно заседание на 10.05.2012г. санкция “глоба” в размер на 100 лева за “неуважение на съда” от страна на адв. П., съдът съобрази следното: Съгласно чл.341 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, по реда на глава двадесет и първа от НПК се разглеждат определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното производство, и точно определени определения и разпореждания, между които не е определение, с което се налага глоба. По реда на глава двадесет и втора от НПК се разглеждат частни жалби и протести срещу определения и разпореждания, които са изрично посочени, и между тях не е определение за налагане на глоба. Приложима е ал. 3 от чл. 431 от НПК, съгласно която всички останали определения и разпореждания се проверяват заедно с присъдата. Доколкото в случая става въпрос за въззивна инстанция, проверява се решението на въззивния съд, като касационната инстанция има право на това, съгласно чл. 346, ал.1 от НПК, доколкото се проверяват решенията на въззивния съд. Настоящият състав на съда намира, че наложената глоба не е постановена в съответствие със закона. Глоба може да бъде наложена съгласно чл.266, ал.2 от НПК, която разпоредба гласи: “Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ.” Не е налице възможност да се налага глоба за неуважение на съда. Такава може да бъде наложена само за нарушение на реда в съдебната зала. Видно от протокола за о.с.з пред РС на 10.05.2012г., адв. П. не е нарушавала този ред, като искането и за отразяване на определени факти в съдебния протокол е упражняване на нейно право. Дори искането и да е неоснователно, с направата му не се нарушава реда в залата, нито се проявява неуважение към съда.

Съдът  счита, че искането на касатора за намаляване на наказанието е основателно.В настоящия случай наложената глоба е над установения минимум и съдът намира, че е допустимо намаляване на наложеното наказание до минимума, като се вземе предвид представените пред касационната инстанция доказателства за размера на получаваната пенсия от страна на жалбоподателя , както и представените епикризи , доказващи влошено здравословно състояние. Като смекчаващо обстоятелство при намаляване на наложеното наказание съдът отчита и липсата на други нарушения от жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 ........

ОТМЕНЯ Определение на РС – Плевен, постановено от първи наказателен състав в о.с.з. на 10.05.2012г., с което на адв. В.П. е наложена “глоба” в размер на 100 лева за неуважение към съда като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ЧЛЕН 6

Право на справедлив съдебен процес

1. Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

2. Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.

3. Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има

следните минимални права:10 11

a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;

b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;

c) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват;

d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;

e) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.

 

ЧЛЕН 9

Свобода на мисълта, съвестта и религията

1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

ЧЛЕН 10

Свобода на изразяването на мнение

1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи 12 13 без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

ЧЛЕН 13

Право на ефективни правни средства за защита

Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г.

Член 8

Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.

Член 9

Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

Член 10

Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

Член 11

1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.

2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може, също така, да бъде налагано наказание по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

Член 18

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Член 19

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

 

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

 

III. Конкретно за глобата с правно основание чл. 266, ал.2 НПК.

/по делото на Копанаров вохнд № 3858/14г. на сгс, но, първоначално на ХII - ти въззивен, а след отвод на IV-ти Въззивен състав/.

III.1. Налагане на глоба за „нарушение на реда в съдебната зала” изразяващо се в „повишаване на тон” от адвоката към в.л., с правно основание чл. 266, ал.2 НПК.

Функция на председателя на състава

Чл. 266. (1) НПК Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.

(2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ.

(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.

(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

Глобата е наложена с разпореждане на председателя на тричленен състав, впоследствие потвърдена с определение на същия съдебен състав.

Разпореждането и Определението за налагане на глоба са изцяло незаконни тъй като:

-       липсва провинение на защитника: „Повишаването на тон” не е нарушение на реда в съдебната зала, особено когато не е насочено към съда, а към в.л., както е в конкретния случай!

-       липсват мотиви на съда Нарушение на Чл. 121. (4) КРБ Актовете на правораздаването се мотивират

-       липсва посочване на правното основание;

-       липсва посочване размера на глобата;

-       липсва посочване дали глобата ще подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.

-       явна незаконна цел – да се парализира защитника от страх от налагане на глоба и да не изпълнява ефективно дейността си по защитата на подсъдимия!

Нарушение законните прав на адвоката по чл. 29 ЗА

Чл. 29. (1) ЗА Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

= Незаконен отказ да се осигури законосъобразен звукозапис в о.с.з.

С писмена молба от 12.03.15г. с оглед да не се продължава правенето на неверни съдебни протоколи, защитникът иска от съда за следващите о.с.з. да осигури официален законно направен звукозапис.

С ръкописно разпореждане на съда в з.с.з. от 19.03.15г. съдът изисква защитникът да уточнял защо какво точно и защо го искал?!

По нареждане на председателя на състава, деловодителка звъни на защитника, предава му искането на съда, като адвокатът отново обяснява елементарното, че иска официален звукозапис, за да не се фалшифицират повече съдебните протоколи. Разговорът обаче незнайно защо не е записан по делото, което се установява от последващо Разпореждане в з.с.з. от 15.04.15г.!?

Въпреки многократните искания на защитника за осигуряване на законен звукозапис и въпреки системното изготвяне на неверни съдебни протоколи, съдът отказа да осигури законен звукозапис, явно с цел да продължи порочното изготвяне на неверни протоколи. Нарушени са системно основни норми на КРБ и НПК:

Чл. 121. (1) КРБ Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Чл. 122. (1) КРБ Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

Чл. 55. (1) НПК Обвиняемият има следните права: …да се запознава с делото, … и да прави необходимите извлечения;

Чл. 99. (1) НПК Защитникът има следните права: …; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; ..

 

III.2.Оспорване на глобата пред същия съдия /съдебен състав/.

Единствения пряк законов текст регламентиращ наложената глоба е този в чл. 266, ал.4 НПК.

Чл. 266. (4) НПК Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

Дори и да се подаде молба от наказаното с глоба лице до състава на съда с искане за отмяна на наложената глоба, тя на практика не се отменя, като в случая следва да се вземат предвид няколко обективно съществуващи и важни факта:

= В определени случаи съдията провежда сам процеса и не са налице други членове „състава на съда”, в които случаи посочената норма е обективно неприложима.

= Винаги председателя на съдебния състав когато има такъв е старши и останалите членове са с негови подчинени в йерархията, а и същия обикновено е с повече стаж и от там с повече авторитет. В тези случаи на практика останалите членове на съдебния състав безпрекословно потвърждават становището на председателя и едноличното му разпореждане за наложена глоба.

= В същия този съдебен състав, който се произнася по молбата за отмяна на наложената от собствения му председател глоба участва самия председател, който и в това з.с.з. на което се разглежда въпроса за евентуалната отмяна на наложената от него глоба не само участва, но и продължа да е негов председател ??!

На практика предвидената в Чл. 266. (4) НПК възможност разпорежданията на председателя да бъдат отменени от състава на съда е една пожелателна клауза, регламентираща междинна процедура, която се образува не по жалба, а по молба на глобеното лице, която нито е обжалване на наложената глоба пред отделен съдебен състав, нито е обжалване пред независим и безпристрастен съд!

При реализирането на хипотезата по Чл. 266. (4) НПК, съдебният състав, в който участва и наложилия глобата председател се произнася с Определение, с което обичайно оставя без уважение молбата на за отмяна на наложената от собствения му председател глоба!

По този начин глобата е потвърдена с изцяло пристрастен и явно незаконен съдебен акт постановен от същия съд, който я е наложел!?

По принцип определенията на съда се обжалват с частна жалба и това е единствения път за отмяна на наложената глоба.

Принцип в правото е, че при последователно обжалване на подредени в йерархичен ред съдебни актове се обжалва този на последната инстанция. Така актове на РС се обжалват пред ОС, а актовете на ОС пред ВКС.

В случая подлежащия на обжалване акт е определенията на съда. Същото съобразно степента на съда който го е наложил следва да се обжалва пред по-горния по степен съд.

 

III.3.Липса на правни норми в НПК регламентиращи обжалването на съдебния акт за налагане на глоба по реда на чл. 266, ал.2 НПК.

Именно по изложените причини, в НПК не съществува правна норма, която да регламентира обжалването на съдебния акт, с който е наложена глоба

Глобата е необжалваема, тъй като :

РАЗПОРЕЖДАНЕ

гр. София, 19.06.2015 г.

Вероника Имова - Председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах подадената с вх. № 7794/18.06.2015 г. частна жалба от адв. ....................

„.... не е от кръга актове, изброени в разпоредбата на чл. 346 от НПК, които подлежат на проверка по реда на касационното производство, нито е от актовете, които съгласно чл. 341, ал. 2 от НПК могат да бъдат предмет на проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК.

РАЗПОРЕЖДАМ:

Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд. Делото ведно с жалбата да се върне на Софийски градски съд. Препис от разпореждането да се изпрати на адв. ............................

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТЕДЕЛЕНИЕ

 

Глава двадесет и втора.
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА

Актове, които подлежат на проверка

Чл. 341. (1) НПК Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436, чл. 452, ал. 1 и чл. 457, ал. 2 се проверяват по реда на глава двадесет и първа.

(2) По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.

(3) Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.

 

Чл. 346. НПК По касационен ред могат да бъдат обжалвани:

1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;

2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;

4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.

 

Дори и глобения отново да обжалва и това определение на ВКС, резултатът е същия:

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД Наказателна Колегия

РАЗПОРЕЖДАНЕ

София, 02. 07. 2015 година

 

Татяна Кънчева - временно и.д. Зам. - председател на Върховния касационен съд и Ръководител на Наказателна колегия

съгл. разпореждане № 65/25.06.2015 г. на Зам. - председателя на Върховния касационен съд и Ръководител на Наказателна колегия Павлина Панова, като разгледах „частната жалба" на Владислав Янев - САК с вх. 7450/25.06.2015г. против разпореждане на председателя на III н.о. от 19.06.2015 г. по вх. № 7794/18.06.2015 г.,

УСТАНОВИХ:

Подадената жалба следва да бъде върната като недопустима, тъй като Наказателнопроцесуалният кодекс не предвижда процесуален ред за обжалване на посоченото по - горе разпореждане.

Поради изложените по-горе съображения,

РАЗПОРЕЖДАМ:

Подадената „частна жалба" да се върне на адв. Владислав Янев -САК на посочения в нея съдебен адрес ведно с препис от настоящото разпореждане.

ЗАМ. - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС:

 

III.4.Незаконосъобразното и подвеждащо становището на ВКС, че глобатас правно основание чл. 266, ал.2 НПК, подлежала на обжалване единствено с обжалване на цялата присъда /решение/.

Тази установена съдебна практика е изцяло порочна и незаконосъобразна, според която определенията за налагане на глоби не подлежали на самостоятелно обжалване пред по-горен съд, а се обжалвали заедно с присъдата /решението/.

Нарушени са основни принципи на правото:

  • Не може да има необжалваема имуществена санкция – глоба, което е вид наказание!
  • Глобатас правно основание чл. 266, ал.2 НПК може да се наложи на всяко лице присъстващо в съдебната зала. Нейното обжалване не може да се обвързва с евентуалното обжалване на присъдата /решението/, което касае само и единствено подсъдимия и пострадалия. Недопустимо е законните парва на обжалван на останалите присъстващи в залата лица да се поставят в зависимост от правния интерес на трети лица да обжалват съвсем друг съдебен акт! В частност, недопустимо е обжалването на глоба, наложена на адвокат – защитник в съдебния процес да бъде поставено в зависимост от това, дали подсъдимия ще обжалва!? Често подсъдимите не обжалват присъдите /решенията / на съда, като в тези случаи при прилагане на тази незаконна и порочна практика се получава така, че глобеното лице е лишено от възможност да обжалва наложената му глоба!?
  • В не малък на брой случаи постановения съдебен акт не подлежи на по-нататъшно обжалване! Явно в тези случаи глобеното лице обективно не може да подаде жалба и да обжалва наложената му санкция Такава е хипотезата в случаите когато акта на съда не попада в тези подлежащи на касационно обжалване по чл. 346,т.2 от НПК.:

Предмет на касационното обжалване

Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани:

1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;

2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;

4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.

 

Установената пр и тази празнота на закона порочна съдебна практика е изцяло незаконосъобразна и противоконституционна! Тя е явен правен абсурд поддържан системно и то от ВКС!? В актовете на ВКС въобще не се анализират правните принципи регулиращи празнотите в закона!

Всяко административно наказание, каквато е глобата подлежи на съдебен контрол от висшестоящ съд на този наложел санкцията.

Ревизията” на наложената глоба от съда, който я е наложил въобще не е обжалване, нито каквато и да е законова гаранция срещу злоупотреба с власт именно от наложилия санкцията съд.

Едновременно с това, след като в разпорежданията на ВКС, с които се приема, че самостоятелното обжалване на глобата е недопустимо и ЧЖ не подлежи на разглеждане от ВКС по реда на НПК, ВКС въобще не обсъжда останалите български закони, като ЗСВл и ЗАНН, но и международните актове действащи в РБ и тези на ЕС, както и практиката на международния съд касаеща репресиите над адвокати.

ВКС не обсъжда конкретно и хипотезата дали подадената в срок ЧЖ не следва да се приеме като жалба по реда на чл. 405, ал. 4 от ЗСВл и да се разгледа по реда на ЗАНН?!

чл. 405 (4) ЗСВл (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009г.) Решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Съгласно основен принцип на правото, когато жалба е подадена до некомпетентен съд, той е длъжен да я препрати на компетентния такъв!

= Налице са безспорни факти:

  1. Административно наказание глоба, наложено от съд на защитник в наказателно производство, в пряка връзка с осъществяваната от него адвокатска дейност, като защитник на подсъдим в наказателния процес.
  2. Административно наказание не е обжалвано пред отделен съд.
  3. Подадена е в срок частна жалба срещу определението потвърждаващо глобата до висшестоящия съд.
  4. Висшестоящият съд ВКС с два поредни акта отказва:
  • да образува дело;
  • да разгледа жалбата и се произнесе по нея по същество;
  • развива явно неправилна и незаконосъобразна теза пращаща обжалващия адвокат „за зелен хайвер”;
  • не препраща ЧЖ на компетентния съд.
  • Постановява последователно два съдебни акта, с които по същество постановява ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ, оставяйки нарушени, както основни граждански права, така и основни права на адвоката – защитник в наказателния процес, като това се прави не от кой и да е съд, а от ВКС и то с нескритата користна цел да защити беззаконието на своите събратя – съдии от СГС?!!!
  1. В тази ситуация е постигната незаконна цел: защитникът да е подложен на страх от налагане на още “необжалваеми административни наказания”, да е парализиран от страх и да не може да продължи да изпълнява законните си задължения по осигуряване не на каква и да е , а на изрично изискуемата се от ЗА, ЕКА, НПК, международни актове и актове на ЕС ефективна защита на подсъдим в наказателния процес.

От друга страна тъй като съдебния акт за налагане на глоба, макар и издаден от съд е по своята същност индивидуален административен акт издаден от изпълняващ административна функция по опазване реда в съдебната зала съдия /съдебен състав/, обжалването му пред по-висшестоящия съд би могло да се приеме за обжалване на административен акт пред по-висшестоящ административен орган и да бъде проведено производство по реда на чл. 81 АПК

Оспорване пред по-горестоящ административен орган

Чл. 81. (1) АПК Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган.

Или ЧЖ да бъде приета за Жалба по смисъла на чл. 150 АПК и да бъде препратена към компетентния административен съд за разглеждането й по същество в административен съдебен процес по реда на чл. 126 и сл. от АПК.

Започване на производствата

Чл. 126. АПК Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи.

 

III.5.Правна регламентация на празнотите в законите.

Както изложихме по горе в НПК обаче няма изрична правна норма регламентираща това обжалване. Налице е явна празнота на закона! Законът обаче не търпи празноти! И за това са предвидени изрични правни механизми за уреждане на случаи, за които няма изричен законов текст:

Чл. 46. (2) ЗНА Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

А основните начала на правото на РБ, включващо освен конституционните разпоредби и международните договори и конвенции и правото на ЕС ясно заявяват:

  • Всеки гражданин има право на защита когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси пред независим и безпристрастен съд! В частност всеки гражданин има право да обжалвапред независим и безпристрастен съд всички административни актове, които го засягат, освен изрично посочените със закон, а налагането на глоба от съда по реда на чл. 266, ал.2 НПКне попада в тази категория.
  • Недопустимо е правораздаване от незаконен съд!
  • Недопустимо е превратно упражняване на държавна правосъдна власт и съдебен произвол!

Тази празнота също така, не отменя конституционните принципи и общите принципи на правото:

Чл. 4. (1) КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Чл. 6. (1) КРБ Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 38. КРБ Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Чл. 39. (1) КРБ Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Чл. 45. КРБ Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Чл. 56. КРБ Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Чл. 57. (1) КРБ Основните права на гражданите са неотменими.

Чл. 117. (1) КРБ Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Чл. 120. (1)КРБ Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

Чл. 121. (1) КРБ Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

 

III.6.Правната същност на глобатас правно основание чл. 266, ал.2 НПК..

Глобата е имуществена санкция и като такава безспорно е вид наказание, което в случая се налага от един съдия, по негова еднолична преценка и с негов едноличен акт. Това е еднолично разпореждане на съдията /председателя на съдебния състав при колективен такъв/, с правно основание чл. 266, ал.2 НПК. на който е възложено да ръководи съдебното заседание и в частност да поддържа реда в съдебната зала

Задължението на съдията /председателя на съдебния състав/ за поддържане на реда в съдебната зала по чл. 266, ал. 2 НПК обаче е вторично, като се предхожда от основните му задължения регламентирани в :

1/ КРБ

Чл. 121. (1) КРБ Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

2/ ЗСВл

Чл. 2. ЗСВл Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. ЗСВл При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. ЗСВл Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (2) ЗСВл Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

Чл. 8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

3/ НПК

Чл. 266. (1) НПК

Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.

 

По своята правна същност дейността на председателя на съдебния състав да поддържа реда в съдебната зала е отделна от същинската правораздавателна дейност по решаване на правния спор и по своята същност е вид административна дейност възложена на съдия по време на съдебен процес. Актовете на този съдия в изпълнение на тази му административна дейност са различни от актовете на съда по съществото на правния спор и по своята същност същите са вид административни актове. Наложената от изпълняващия административна функция съдия глоба на присъстващо в съдебната зала лице за нарушение на реда в съдебната зала е вид административна санкция. Налагането на тази административна санкция е вид административно правораздаване, извършвано от съдия /съдебен състав/ по време на съдебен процес по силата на изрична законова разпоредба на чл. 266, ал.2 НПК Това че се извършва от съдия, със съдебен акт и по време на съдебен процес не отменя правната същност нито на вида на дейността -/административна, нито на вида на акта – административен.

По тази причина за съдебния акт, с който се налага глоба се отнасят разпоредбите на:

Чл. 120. (1)КРБ Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

Поради административния характер на дейността на съда по налагане на глоба по реда на чл. 266, ал.4 НПК и административния характер на акта, с който подвежда правната регламентация по обжалването й към Чл. 125. (1)КРБ и чл. 1 от АПК:.

Чл. 125. (1)КРБ Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

Чл. 1. АПК Този кодекс урежда:

1. издаването, оспорването и изпълнението на административните актове както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове;

Както бе изложено по-горе подаването на молба до същия съд да бъде преразгледана наложената глоба, в случая молба до тричленен състав да се отмени наложената с разпореждане на председателя на състава глоба, нито е обжалване, нито то е пред независим и безпристрастен съд, нито е инстанционно обжалване пред по-висшестоящ съд, а съгласно чл. 10 ЗСВл.

Съдебния акт за налагането на глобата представлява по същността си индивидуален административен акт по смисъла на Чл. 21. (1) АПК.

Чл. 21. (1) АПК Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.

(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.

Същият е издаден от съдия /съдебен състав/ в изпълнение на възложени му от закона административни функции в съдебния процес следва да се обжалва пред административния съд по реда на АПК, като сраните в процеса съгласно чл. 15. (1) АПК са лицето на което е наложено глоба и съответния съд чийто съдия /съдебен състав действащ като административният орган е издал акта за налагане на глобата.

Чл. 15. (1) АПК Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.

(2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес.

 

IV. Провеждане на обжалването.

Приемайки тезата, че съдебния акт за налагане на глоба е по същността си индивидуален административен акт, че всяка административна санкция засягащи права и интереси подлежи на обжалване и безспорните факт, че такова обжалване не е предвидено в НПК, приемаме, че същия подлежи на обжалване по реда на АПК на основание чл. 1, т. 11, вр. чл. 2 /1/, Чл. 147/1/ и Чл. 148. АПК.

Чл. 1. АПК Този кодекс урежда:

1. издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове;

Чл. 2. (1) АПК Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго.

Право на оспорване

Чл. 147. (1) АПК Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

Изборност на ред за оспорване

Чл. 148. Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

Насрещна страна е съдът постановил обжалвания акт, съобразно Чл. 15. (1) АПК.

Чл. 15. (1) АПК Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.

 

Жалбата следва да отговаря на изискванията на чл. 150 АПК, да е с предмет и основания предвидени в чл. 145 и чл. 146 АПК.

Предмет на оспорване

Чл. 145. (1) АПК Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.

(2) На оспорване подлежат:

1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;

(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.

Основания за оспорване

Чл. 146. АПК Основанията за оспорване на административните актове са:

1. липса на компетентност;

2. неспазване на установената форма;

3. съществено нарушение на административно производствени правила;

4. противоречие с материалноправни разпоредби;

5. несъответствие с целта на закона.

 

Жалбата следва да се подаде до първоинстанционния административен съд, чрез органа, чийто акт се обжалва съобразно изискването на Чл. 152. АПК и в сроковете по Чл. 149. и да е адресирана.

Чл. 10. (2) ЗСВл Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.

Срокове за оспорване

Чл. 149. (1) АПК Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

(3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.

(4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му.

(5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

 

Уловката е да се пропусне срока за обжалване, поради невярната и заблуждаваща теза на ВКС, че глобата подлежала на обжалване само и единствено с обжалването на постановената присъда /решение/, т.е. докато чакате да дойде този момент /ако въобще дойде/ ще се изпусне срока за обжалване по реда на АПК. Другата заблуда, която съзнателно бе реализирана по цитираното дело от страна на трима съдии от IV- ти въззивен състав на НО пир СГС е чрез заявяване на невярно твърдение в постановеното определение ,че същото подлежало на обжалване пред ВКС. Докато обжалвате с ЧЖ това определение по „указания” Ви от „компетентния, законно определен и безпристрастен съд” пред ВКС, срокът за обжалване по реда на АПК ще изтече.

При всички случаи обаче веднага след налагане на глобата поискайте с изрична писмена молба същата да бъде отменена по реда на Чл. 266. (4) от НПК от наложилия я съдия или от съдебния състав!

V. ДОПЪЛВАНЕ НА ТЕМАТА.

Уважаеми колеги, на глобите налагани на адвокати - тези масови злоупотреби с държавна правосъдна власт следва един път завинаги да се сложи край!

Моля Ви всички, дайте своя принос! Изложете тезите си за да обединим силите си в решението на този общ за всички адвокати проблем!

С уважение!

                                                            адв. Владислав Янев

 

Член на САС и председател на Комисията за защита правата на адвокатите/

важаеми колеги,

 

АКТУАЛНО!

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕ АДВОКАТИ ЗА ПРОМЯНА И РАЗВИТИЕ

DSC3264

Д Е К Л А Р А Ц И Я


Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“ благодари сърдечно на всички свои членове и симпатизанти, подкрепили нашите кандидати на първия тур на изборите на 30 и 31 януари 2016г. за делегати и за органи на Софийска адвокатска колегия!
Декларираме, че няма да Ви предадем, приятели! Ще защитим любовта си към адвокатската професия и ще продължим да се борим за правата и свободите на адвокатите, както винаги сме го правили досега!
Въпреки настоятелните запитвания от представители на двете други групи, участвали в изборите, държим публично, а не тайно, както ни се предлага, да заявим, така че да стане ясно на всички адвокати:

НИЕ ЩЕ ПОДКРЕПИМ ЕДИНСТВЕНО НАШИТЕ КАНДИДАТИ на балотажа в неделя 7 февруари 2016г.! Колеги от тези две групи, ако Вие желаете – подкрепете се помежду си, знаем, че отдавна сте готови за това, предстои да го покажете и на адвокатската общност, можете да го направите открито или скрито!
От своя страна, каним всички столични адвокати да подкрепят оригиналните носители на промяната в адвокатурата, за да получат ефективна закрила на професионалните си интереси! Когато друга адвокатска структура се докаже с поне половината от направените от нас реформи, когато събере и запази поне наполовина размера и високото качество на нашия членски състав и най-вече – когато демонстрира чрез публично регистрирани свои действия морал в администрирането и ръководенето на адвокатските дела, ние ще я потърсим първи за сътрудничество и адвокатската общност ще разбере за това незабавно, бъдете сигурни!

Уважаеми колеги, резултатите от изборите са пред Вашите очи, но нека бъдат и във Вашите умове и във Вашите души! Гласувайте с горещо сърце и с хладен ум, Вашият глас е важен за Софийската и за Българската адвокатура!
НИЩО НЕ Е ПРЕДРЕШЕНО И НИКОЙ НЕ Е ИЗБРАН в органите на Софийската адвокатска колегия – така казва в решенията си Избирателната комисия, вярвайте й!
Затова – каним Ви да дойдете масово на изборите в неделя 7 февруари 2016г., за ДА ИЗБЕРЕМ ЗАЕДНО тези, на които вярваме, че ще защитят правата на адвокатите и интересите на адвокатската професия във все по-сложното време, в което живеем.
ПОДКРЕПЕТЕ НАШИТЕ КАНДИДАТИ, защото ТЕ СА ОРИГИНАЛА и ЗНАЯТ КАК ДА ГО ПРАВЯТ – те успешно защитиха името си на променящи Българската адвокатура!


02.02.2016г.
София
Управителен съвет на Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“
Обединение „Адвокати ЗА ПРОМЯНА и развитие“