Уважаеми колеги,

Поради зачестилите случаи на налагане на неоснователни и незаконни глоби на адвокати от страна на съдии, представляващо по същността си превратно упражняване на държавна правосъдна власт, понякога с користната цел да се затвори устата на адвоката и да се препятства защитата му, с цел да се осигури обезателното осъждане на подсъдимия, от страна на САС бе сезиран Международния адвокатски съюз, чийто председател, колегата адв. Мигел Лoиназ пое лично отговорността да внесе доклад по този въпрос с искане за вземане на решение за противодействие от страна на Международния адвокатски съюз срещу тези беззакония и съдебен произвол на някои български съдии. По тези причини АСС очаква да всички адвокати, на които са били наложени такива глоби да изпратят сигнали с приложени към тях конкретни доказателства.

Едновременно с това както САС, така и отделни адвокати предприеха мерки на местно ниво за защита от тези незаконни действия.

Правната същност на обжалването на съдебния акт за налагане на глоба е изкуствено и съзнателно усложнено от липсата на изричен законов текст в НПК за това обжалване, както и от неверните тези на ВКС.

С настоящето изложение желая открито да инициирам дебат по този изключително важен за всички български адвокати проблем, като Ви моля да се включите активно, давайки своя волеви и интелектуален принос в името на общите ни цели и интереси.

I. Становище на САС

Практика по решения на САС – обобщение практиката на Комисия за дисциплинарна дейност и Комисия за защита правата на адвокатите.

1. Недопустимо е пасивно процесуално поведение на адвоката, когато с това се накърняват правата на клиента. Недопустимо е адвокат да заявява на съда “предоставям на съда”. Основно изискване за адвокатската защита е да е ефективна, т.е. да допринася реална полза за клиента. Адвокатът е процесуален борец за защита каузата на своя клиент и косвено за защита на законността и справедливостта. В работата си адвокатът влага освен професионалните си знания и опит, но и своята воля за доказване тезата на клиента си.

2. Недопустимо е адвокатът да не защитава своите професионални права и достойнство. Защитавайки същите, адвокатът защитава правата и достойнството на всички адвокати и на Българската адвокатура! Допускането от адвоката на тяхното уронване е нанасяне на вреда и на всички останали адвокати и на Българската адвокатура!

Или както казва нашия председател адв. Петър Китанов „Адвокатът е борец!”

Или ако адвоката по време на съдебните процеси, пък и извън тях не се бори за защита на каузите, в които е убеден, то той на практика не е адвокат!

II. Нормативна база.

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

КОНВЕНЦИЯ НА АДВОКАТИТЕ ПО СВЕТА /основни принципи/

Упражняване на професията съзнателно, с лична отговорност, според принципите на правото и при спазване на деонтологичните права.

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Чл. 2. ЗСВл Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. ЗСВл При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. ЗСВл Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (1) ЗСВл Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 7. (1) ЗСВл Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

Чл. 8. (1) ЗСВл Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.

(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.

(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

Чл. 162. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:

3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

Практика на КС

С Решение № 3 от 17.V.1994 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/94 г. Конституционният съд по съображенията, изложени в задължителните му мотиви, и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията

РЕШИ:

Правото на защита е основно, всеобщо, лично право на гражданите. То е средство за защита на други техни нарушени или застрашени права или законни интереси. Член 56 от Конституцията има непосредствено действие. Актовете на Конституционния съд са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд. Съдът не може да отменя, изменя или да обявява за недействителни собствените си решения. Такива правомощия Конституционният съд няма и не може наново да поставя на разглеждане и да пререшава по същество решени дела. Никой не може да се позовава на недействителност на влезли в сила решения на Конституционния съд.

Съществен елемент в правото на защита е възможността на всеки гражданин да се явява в държавни учреждения със защитник. Право на гражданите е да организират защитата на правата си и използвайки помощта на квалифицирано лице - защитник. 

Правото на защита

Правото на защита е преди всичко основно право на гражданите, за да охрани техните права и законни интереси. Систематическото му място в Конституцията - главата за основните права - сочи особеното значение, което му придава законодателят. От друга страна, правото по чл. 56 от Конституцията има всеобщ, универсален характер. С него разполага всеки гражданин за защита на нарушени права или законни интереси. Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа и самостоятелно. Съгласно чл. 134 от КРБ, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, а според чл. 134, ал. 2 КРБ, САМО организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон - ЗА

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

Практика на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е № 272

София, 28 август 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно

отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета

година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

АНТОАНЕТА ДАНОВА

при секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 596/2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

...........................

Настоящият съдебен състав счита, че пледирайки в съдебно заседание, подсъдимият е изразил мнението си с цел да защити интересите на обвиняемия А. Х., а не да оклевети частния тъжител С., до какъвто извод е стигнал въззивният съд. Не е налице нито пряк, нито евентуален умисъл за извършване на инкриминираното деяние, тъй като у осъдения не са се съдържали представи за позорен характер на разгласяваните обстоятелства. За да е осъществен, обаче, съставът на предявеното с тъжбата престъпление, от обективна страна осъдения е следвало да разгласи по отношение на пострадалия позорно обстоятелство, каквото в случая не е налице.

Необходимо е да се отбележи, че в решението си от 25.06.1992 г. по делото Торгейр Торгейрсон срещу Исландия, Европейският съд по правата на човека припомня прогласен в практиката си принцип, че „Свободата на словото е една от основите на демократичното общество ... и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават.

....... Европейският съд по правата на човека в редица решения /Я. срещу България, Р. срещу България, Н. срещу Финландия и О. и Гардиън срещу Великобритания/ подчертава, че в едно демократично общество индивидите имат право да коментират и да критикуват правораздаването и длъжностните лица, участващи в него. Несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните служители при упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.

ЕСПЧ потвърждава, че разпоредбата на чл.10, т. 1 ЕКЗПЧОС изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция.

Ето защо в конкретния случай осъденият в качеството си на адвокат е упражнил права, гарантирани му от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата – да изрази мнението си в хода на съдебните прения свободно с цел защитата правата на подзащитния му. По този начин, реализирайки тези си права, подсъдимият Т. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението „клевета”, поради което незаконосъобразно е бил осъден от въззивния съд.

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

Практика на останалите съдилища

РEШ Е Н И Е №539

гр. Плевен,26Септември 2012год.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:  Председател: Д. П.

                                               Членове: 1.Ц.К.

                                                              2.КАТЯ А.

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурор И. Ш., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ касационно административно-наказателно дело № 540по описа за 2012г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

        С Решение № 505от22.05.2012 год. постановено по НАХД № 846 по описа за 2012г. на Районен съд /РС/ Плевен е потвърдено наказателно постановление ...

Срещу решението е подадена касационна жалба от И.Ц.Т., чрез адв. В.П. от ПлАК, .......

В съдебно заседание на 10.05.2012г. на адв. В.П. е наложена от РС санкция “глоба” в размер на 100 лева. РС е мотивирал това свое решение с “неуважение на съда” от страна на адв. П.. Моли да се отмени наказанието като неправилно. Същото е наложено след упражняването на процесуалните права, като е направено искане да се отразяват всички изказвания, както от страна на съда, така и от страните по делото и свидетелите. По никакъв начин не е проявено неуважение към съда.

........

.По отношение на искането да се отмени наложената на адв. В.П. в съдебно заседание на 10.05.2012г. санкция “глоба” в размер на 100 лева за “неуважение на съда” от страна на адв. П., съдът съобрази следното: Съгласно чл.341 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, по реда на глава двадесет и първа от НПК се разглеждат определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното производство, и точно определени определения и разпореждания, между които не е определение, с което се налага глоба. По реда на глава двадесет и втора от НПК се разглеждат частни жалби и протести срещу определения и разпореждания, които са изрично посочени, и между тях не е определение за налагане на глоба. Приложима е ал. 3 от чл. 431 от НПК, съгласно която всички останали определения и разпореждания се проверяват заедно с присъдата. Доколкото в случая става въпрос за въззивна инстанция, проверява се решението на въззивния съд, като касационната инстанция има право на това, съгласно чл. 346, ал.1 от НПК, доколкото се проверяват решенията на въззивния съд. Настоящият състав на съда намира, че наложената глоба не е постановена в съответствие със закона. Глоба може да бъде наложена съгласно чл.266, ал.2 от НПК, която разпоредба гласи: “Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ.” Не е налице възможност да се налага глоба за неуважение на съда. Такава може да бъде наложена само за нарушение на реда в съдебната зала. Видно от протокола за о.с.з пред РС на 10.05.2012г., адв. П. не е нарушавала този ред, като искането и за отразяване на определени факти в съдебния протокол е упражняване на нейно право. Дори искането и да е неоснователно, с направата му не се нарушава реда в залата, нито се проявява неуважение към съда.

Съдът  счита, че искането на касатора за намаляване на наказанието е основателно.В настоящия случай наложената глоба е над установения минимум и съдът намира, че е допустимо намаляване на наложеното наказание до минимума, като се вземе предвид представените пред касационната инстанция доказателства за размера на получаваната пенсия от страна на жалбоподателя , както и представените епикризи , доказващи влошено здравословно състояние. Като смекчаващо обстоятелство при намаляване на наложеното наказание съдът отчита и липсата на други нарушения от жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 ........

ОТМЕНЯ Определение на РС – Плевен, постановено от първи наказателен състав в о.с.з. на 10.05.2012г., с което на адв. В.П. е наложена “глоба” в размер на 100 лева за неуважение към съда като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

NNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNNN

III. Конкретно за глобата с правно основание чл. 266, ал.2 НПК.

/по делото на Копанаров вохнд № 3858/14г. на сгс, но, първоначално на ХII - ти въззивен, а след отвод на IV-ти Въззивен състав/.

III.1. Налагане на глоба за „нарушение на реда в съдебната зала” изразяващо се в „повишаване на тон” от адвоката към в.л., с правно основание чл. 266, ал.2 НПК.

Глобата е наложена с разпореждане на председателя на тричленен състав, впоследствие потвърдена с определение на същия съдебен състав.

Разпореждането и Определението за налагане на глоба са изцяло незаконни тъй като:

-       липсва провинение на защитника: „Повишаването на тон” не е нарушение на реда в съдебната зала, особено когато не е насочено към съда, а към в.л., както е в конкретния случай!

-       липсват мотиви на съда Нарушение на Чл. 121. (4) КРБ Актовете на правораздаването се мотивират

-       липсва посочване на правното основание;

-       липсва посочване размера на глобата;

-       липсва посочване дали глобата ще подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.

-       явна незаконна цел – да се парализира защитника от страх от налагане на глоба и да не изпълнява ефективно дейността си по защитата на подсъдимия!

Нарушение законните прав на адвоката по чл. 29 ЗА

= Незаконен отказ да се осигури законосъобразен звукозапис в о.с.з.

С писмена молба от 12.03.15г. с оглед да не се продължава правенето на неверни съдебни протоколи, защитникът иска от съда за следващите о.с.з. да осигури официален законно направен звукозапис.

С ръкописно разпореждане на съда в з.с.з. от 19.03.15г. съдът изисква защитникът да уточнял защо какво точно и защо го искал?!

По нареждане на председателя на състава, деловодителка звъни на защитника, предава му искането на съда, като адвокатът отново обяснява елементарното, че иска официален звукозапис, за да не се фалшифицират повече съдебните протоколи. Разговорът обаче незнайно защо не е записан по делото, което се установява от последващо Разпореждане в з.с.з. от 15.04.15г.!?

Въпреки многократните искания на защитника за осигуряване на законен звукозапис и въпреки системното изготвяне на неверни съдебни протоколи, съдът отказа да осигури законен звукозапис, явно с цел да продължи порочното изготвяне на неверни протоколи. Нарушени са системно основни норми на КРБ и НПК:

III.2.Оспорване на глобата пред същия съдия /съдебен състав/.

Единствения пряк законов текст регламентиращ наложената глоба е този в чл. 266, ал.4 НПК.

Дори и да се подаде молба от наказаното с глоба лице до състава на съда с искане за отмяна на наложената глоба, тя на практика не се отменя, като в случая следва да се вземат предвид няколко обективно съществуващи и важни факта:

= В определени случаи съдията провежда сам процеса и не са налице други членове „състава на съда”, в които случаи посочената норма е обективно неприложима.

= Винаги председателя на съдебния състав когато има такъв е старши и останалите членове са с негови подчинени в йерархията, а и същия обикновено е с повече стаж и от там с повече авторитет. В тези случаи на практика останалите членове на съдебния състав безпрекословно потвърждават становището на председателя и едноличното му разпореждане за наложена глоба.

= В същия този съдебен състав, който се произнася по молбата за отмяна на наложената от собствения му председател глоба участва самия председател, който и в това з.с.з. на което се разглежда въпроса за евентуалната отмяна на наложената от него глоба не само участва, но и продължа да е негов председател ??!

На практика предвидената в Чл. 266. (4) НПК възможност разпорежданията на председателя да бъдат отменени от състава на съда е една пожелателна клауза, регламентираща междинна процедура, която се образува не по жалба, а по молба на глобеното лице, която нито е обжалване на наложената глоба пред отделен съдебен състав, нито е обжалване пред независим и безпристрастен съд!

При реализирането на хипотезата по Чл. 266. (4) НПК, съдебният състав, в който участва и наложилия глобата председател се произнася с Определение, с което обичайно оставя без уважение молбата на за отмяна на наложената от собствения му председател глоба!

По този начин глобата е потвърдена с изцяло пристрастен и явно незаконен съдебен акт постановен от същия съд, който я е наложел!?

По принцип определенията на съда се обжалват с частна жалба и това е единствения път за отмяна на наложената глоба.

Принцип в правото е, че при последователно обжалване на подредени в йерархичен ред съдебни актове се обжалва този на последната инстанция. Така актове на РС се обжалват пред ОС, а актовете на ОС пред ВКС.

В случая подлежащия на обжалване акт е определенията на съда. Същото съобразно степента на съда който го е наложил следва да се обжалва пред по-горния по степен съд.

III.3.Липса на правни норми в НПК регламентиращи обжалването на съдебния акт за налагане на глоба по реда на чл. 266, ал.2 НПК.

Именно по изложените причини, в НПК не съществува правна норма, която да регламентира обжалването на съдебния акт, с който е наложена глоба

Глобата е необжалваема, тъй като :

Дори и глобения отново да обжалва и това определение на ВКС, резултатът е същия:

III.4.Незаконосъобразното и подвеждащо становището на ВКС, че глобатас правно основание чл. 266, ал.2 НПК, подлежала на обжалване единствено с обжалване на цялата присъда /решение/.

Тази установена съдебна практика е изцяло порочна и незаконосъобразна, според която определенията за налагане на глоби не подлежали на самостоятелно обжалване пред по-горен съд, а се обжалвали заедно с присъдата /решението/.

Нарушени са основни принципи на правото:

• Не може да има необжалваема имуществена санкция – глоба, което е вид наказание!
• Глобатас правно основание чл. 266, ал.2 НПК може да се наложи на всяко лице присъстващо в съдебната зала. Нейното обжалване не може да се обвързва с евентуалното обжалване на присъдата /решението/, което касае само и единствено подсъдимия и пострадалия. Недопустимо е законните парва на обжалван на останалите присъстващи в залата лица да се поставят в зависимост от правния интерес на трети лица да обжалват съвсем друг съдебен акт! В частност, недопустимо е обжалването на глоба, наложена на адвокат – защитник в съдебния процес да бъде поставено в зависимост от това, дали подсъдимия ще обжалва!? Често подсъдимите не обжалват присъдите /решенията / на съда, като в тези случаи при прилагане на тази незаконна и порочна практика се получава така, че глобеното лице е лишено от възможност да обжалва наложената му глоба!?
• В не малък на брой случаи постановения съдебен акт не подлежи на по-нататъшно обжалване! Явно в тези случаи глобеното лице обективно не може да подаде жалба и да обжалва наложената му санкция Такава е хипотезата в случаите когато акта на съда не попада в тези подлежащи на касационно обжалване по чл. 346,т.2 от НПК.:

Установената пр и тази празнота на закона порочна съдебна практика е изцяло незаконосъобразна и противоконституционна! Тя е явен правен абсурд поддържан системно и то от ВКС!? В актовете на ВКС въобще не се анализират правните принципи регулиращи празнотите в закона!

Всяко административно наказание, каквато е глобата подлежи на съдебен контрол от висшестоящ съд на този наложел санкцията.

„Ревизията” на наложената глоба от съда, който я е наложил въобще не е обжалване, нито каквато и да е законова гаранция срещу злоупотреба с власт именно от наложилия санкцията съд.

Едновременно с това, след като в разпорежданията на ВКС, с които се приема, че самостоятелното обжалване на глобата е недопустимо и ЧЖ не подлежи на разглеждане от ВКС по реда на НПК, ВКС въобще не обсъжда останалите български закони, като ЗСВл и ЗАНН, но и международните актове действащи в РБ и тези на ЕС, както и практиката на международния съд касаеща репресиите над адвокати.

ВКС не обсъжда конкретно и хипотезата дали подадената в срок ЧЖ не следва да се приеме като жалба по реда на чл. 405, ал. 4 от ЗСВл и да се разгледа по реда на ЗАНН?!

Съгласно основен принцип на правото, когато жалба е подадена до некомпетентен съд, той е длъжен да я препрати на компетентния такъв!

= Налице са безспорни факти:

1. Административно наказание глоба, наложено от съд на защитник в наказателно производство, в пряка връзка с осъществяваната от него адвокатска дейност, като защитник на подсъдим в наказателния процес.
2. Административно наказание не е обжалвано пред отделен съд.
3. Подадена е в срок частна жалба срещу определението потвърждаващо глобата до висшестоящия съд.
4. Висшестоящият съд ВКС с два поредни акта отказва:

• да образува дело;
• да разгледа жалбата и се произнесе по нея по същество;
• развива явно неправилна и незаконосъобразна теза пращаща обжалващия адвокат „за зелен хайвер”;
• не препраща ЧЖ на компетентния съд.
• Постановява последователно два съдебни акта, с които по същество постановява ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ, оставяйки нарушени, както основни граждански права, така и основни права на адвоката – защитник в наказателния процес, като това се прави не от кой и да е съд, а от ВКС и то с нескритата користна цел да защити беззаконието на своите събратя – съдии от СГС?!!!

1. В тази ситуация е постигната незаконна цел: защитникът да е подложен на страх от налагане на още “необжалваеми административни наказания”, да е парализиран от страх и да не може да продължи да изпълнява законните си задължения по осигуряване не на каква и да е , а на изрично изискуемата се от ЗА, ЕКА, НПК, международни актове и актове на ЕС ефективна защита на подсъдим в наказателния процес.

От друга страна тъй като съдебния акт за налагане на глоба, макар и издаден от съд е по своята същност индивидуален административен акт издаден от изпълняващ административна функция по опазване реда в съдебната зала съдия /съдебен състав/, обжалването му пред по-висшестоящия съд би могло да се приеме за обжалване на административен акт пред по-висшестоящ административен орган и да бъде проведено производство по реда на чл. 81 АПК

Или ЧЖ да бъде приета за Жалба по смисъла на чл. 150 АПК и да бъде препратена към компетентния административен съд за разглеждането й по същество в административен съдебен процес по реда на чл. 126 и сл. от АПК.

III.5.Правна регламентация на празнотите в законите.

Както изложихме по горе в НПК обаче няма изрична правна норма регламентираща това обжалване. Налице е явна празнота на закона! Законът обаче не търпи празноти! И за това са предвидени изрични правни механизми за уреждане на случаи, за които няма изричен законов текст:

А основните начала на правото на РБ, включващо освен конституционните разпоредби и международните договори и конвенции и правото на ЕС ясно заявяват:

• Всеки гражданин има право на защита когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси пред независим и безпристрастен съд! В частност всеки гражданин има право да обжалвапред независим и безпристрастен съд всички административни актове, които го засягат, освен изрично посочените със закон, а налагането на глоба от съда по реда на чл. 266, ал.2 НПКне попада в тази категория.
• Недопустимо е правораздаване от незаконен съд!
• Недопустимо е превратно упражняване на държавна правосъдна власт и съдебен произвол!

Тази празнота също така, не отменя конституционните принципи и общите принципи на правото:

III.6.Правната същност на глобатас правно основание чл. 266, ал.2 НПК..

Глобата е имуществена санкция и като такава безспорно е вид наказание, което в случая се налага от един съдия, по негова еднолична преценка и с негов едноличен акт. Това е еднолично разпореждане на съдията /председателя на съдебния състав при колективен такъв/, с правно основание чл. 266, ал.2 НПК. на който е възложено да ръководи съдебното заседание и в частност да поддържа реда в съдебната зала

Задължението на съдията /председателя на съдебния състав/ за поддържане на реда в съдебната зала по чл. 266, ал. 2 НПК обаче е вторично, като се предхожда от основните му задължения регламентирани в :

По своята правна същност дейността на председателя на съдебния състав да поддържа реда в съдебната зала е отделна от същинската правораздавателна дейност по решаване на правния спор и по своята същност е вид административна дейност възложена на съдия по време на съдебен процес. Актовете на този съдия в изпълнение на тази му административна дейност са различни от актовете на съда по съществото на правния спор и по своята същност същите са вид административни актове. Наложената от изпълняващия административна функция съдия глоба на присъстващо в съдебната зала лице за нарушение на реда в съдебната зала е вид административна санкция. Налагането на тази административна санкция е вид административно правораздаване, извършвано от съдия /съдебен състав/ по време на съдебен процес по силата на изрична законова разпоредба на чл. 266, ал.2 НПК Това че се извършва от съдия, със съдебен акт и по време на съдебен процес не отменя правната същност нито на вида на дейността -/административна, нито на вида на акта – административен.

По тази причина за съдебния акт, с който се налага глоба се отнасят разпоредбите на:

Поради административния характер на дейността на съда по налагане на глоба по реда на чл. 266, ал.4 НПК и административния характер на акта, с който подвежда правната регламентация по обжалването й към Чл. 125. (1)КРБ и чл. 1 от АПК:.

Както бе изложено по-горе подаването на молба до същия съд да бъде преразгледана наложената глоба, в случая молба до тричленен състав да се отмени наложената с разпореждане на председателя на състава глоба, нито е обжалване, нито то е пред независим и безпристрастен съд, нито е инстанционно обжалване пред по-висшестоящ съд, а съгласно чл. 10 ЗСВл.

Съдебния акт за налагането на глобата представлява по същността си индивидуален административен акт по смисъла на Чл. 21. (1) АПК.

Същият е издаден от съдия /съдебен състав/ в изпълнение на възложени му от закона административни функции в съдебния процес следва да се обжалва пред административния съд по реда на АПК, като сраните в процеса съгласно чл. 15. (1) АПК са лицето на което е наложено глоба и съответния съд чийто съдия /съдебен състав действащ като административният орган е издал акта за налагане на глобата.

IV. Провеждане на обжалването.

Приемайки тезата, че съдебния акт за налагане на глоба е по същността си индивидуален административен акт, че всяка административна санкция засягащи права и интереси подлежи на обжалване и безспорните факт, че такова обжалване не е предвидено в НПК, приемаме, че същия подлежи на обжалване по реда на АПК на основание чл. 1, т. 11, вр. чл. 2 /1/, Чл. 147/1/ и Чл. 148. АПК.

Изборност на ред за оспорване

Чл. 148. Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

Насрещна страна е съдът постановил обжалвания акт, съобразно Чл. 15. (1) АПК.

Жалбата следва да отговаря на изискванията на чл. 150 АПК, да е с предмет и основания предвидени в чл. 145 и чл. 146 АПК.

Жалбата следва да се подаде до първоинстанционния административен съд, чрез органа, чийто акт се обжалва съобразно изискването на Чл. 152. АПК и в сроковете по Чл. 149. и да е адресирана.

Уловката е да се пропусне срока за обжалване, поради невярната и заблуждаваща теза на ВКС, че глобата подлежала на обжалване само и единствено с обжалването на постановената присъда /решение/, т.е. докато чакате да дойде този момент /ако въобще дойде/ ще се изпусне срока за обжалване по реда на АПК. Другата заблуда, която съзнателно бе реализирана по цитираното дело от страна на трима съдии от IV- ти въззивен състав на НО пир СГС е чрез заявяване на невярно твърдение в постановеното определение ,че същото подлежало на обжалване пред ВКС. Докато обжалвате с ЧЖ това определение по „указания” Ви от „компетентния, законно определен и безпристрастен съд” пред ВКС, срокът за обжалване по реда на АПК ще изтече.

При всички случаи обаче веднага след налагане на глобата поискайте с изрична писмена молба същата да бъде отменена по реда на Чл. 266. (4) от НПК от наложилия я съдия или от съдебния състав!

V. ДОПЪЛВАНЕ НА ТЕМАТА.

Уважаеми колеги, на глобите налагани на адвокати - тези масови злоупотреби с държавна правосъдна власт следва един път завинаги да се сложи край!

Моля Ви всички, дайте своя принос! Изложете тезите си за да обединим силите си в решението на този общ за всички адвокати проблем!

С уважение!

                                                            адв. Владислав Янев

Член на САС и председател на Комисията за защита правата на адвокатите/

важаеми колеги,