Language selection

English (United Kingdom)

НИЩОЖНИ ЛИ СА РЕШЕНИЯТА НА СЪДИЛИЩАТА, ПОСТАНОВЕНИ ОТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, ФОРМИРАН В НАРУШЕНИЕ НА чл.9 от ЗСВ?

adv.Ekimdjiev                        Уважаеми колеги,

            Преди известно време открихме дискусия в сайта на Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“ по отношение на валидността на съдебни решения, постановени от съдебни състави, формирани в нарушение на предвидения в чл.9 от ЗСВ законов ред по реда на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

            Принципният въпрос бе поставен от нашия колега адв. Ат. Железчев и дискусията по него между адвокатите „набира скорост“.

            Днес Ви публикуваме и становището на колегата адв. Михаил Екимджиев от Пловдивската адвокатска колегия по този актуален проблем на българското правораздаване, любезно предоставено ни от автора.

            В очакване и на други становища, вижте повече подробности ТУК:

 ===============================================================

Закон за съдебната власт

Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.

 


 

 

ОБРЪЩЕНИЕ ДО БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИИ

VladiYanev supportОБРЪЩЕНИЕ ДО БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИИ

 

            УВАЖАЕМИ МАГИСТРАТИ,

          Професионален и граждански дълг на нас адвокатите, като неразделна част от правораздаването е да осъществяваме възложената ни от Конституцията функция на пазители на правата и на законните интереси на гражданите.

          За съжаление минираното със системни проблеми правораздаване в България не само затруднява нашата конституционно определена мисия и добросъвестното изпълнение на професионалния ни дълг, но и ерозира устоите на демократичното гражданско общество.

          Отказът на днешната законодателна и изпълнителна власти да разсекат гордиевия възел, оплел и опитомил целенасочено независимостта на българските съдии е поредната демонстрация и триумф на пленилата държавата ни олигархия.

          Ето защо ние – адвокатите от Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“, от Институт за принципите на правото и от Гражданска инициатива „СПРАВЕДЛИВОСТ“ заявяваме, че вече е обществено нетърпимо да не се отговори на потребността на българските граждани от независимо и честно правораздаване, от демократични и компетентни институции, работещи в обществен интерес и в защита на публичните финанси от кражби и разграбване.

          Като преки участници в правораздавателната система НИЕ ЗНАЕМ, че преобладаващата част от българските съдии са почтени и компетентни професионалисти, които служат на закона безкористно и честно.

          Но НИЕ ЗНАЕМ СЪЩО ТАКА, че именно тези достойни магистрати са мачкани, задушавани, тормозени и препятствани в своето естествено професионално развитие и в усилията им да работят спокойно и независимо. Ние знаем, че уви, днес не достойните магистрати определят облика на магистратурата!

          НИЕ ЗНАЕМ, че българската прокуратура все още е организирана по съветски модел, за да бъдат държани честните прокурори в лична и професионална зависимост от своите началници.

          НИЕ ЗНАЕМ, че нерядко българската прокуратура се ползва от силните на деня като бухалка срещу непокорните магистрати и адвокати.

          НИЕ ЗНАЕМ, че често репресивния апарат не служи пряко на обществото и на закона, а на частни икономически интереси и на силните на деня.

          И никакви имитации на реформи, благи басни и гръмки клетви пред европейските институции за привързаност към върховенство на закона не могат да ни заблудят за това КОЙ и как доведе до плачевно състояние държавността, правораздаването и благосъстоянието на гражданите в България.

          Ето защо изказваме своята подкрепа за безкористните и смели усилия на министър Христо Иванов да направи опит да положи началото на края на корупцията, развратила българските институции.

          Също така изказваме своята подкрепа на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов за куража да идентифицира и да назове открито на висок глас пороците, с които са обременени българските държавни институции и общество.

          Изказваме своята подкрепа и на Съюза на съдиите за тяхната готовност да не изневерят на своята последователност в битката за законност и независимост в правораздаването, въпреки че може би сега се чувстват самотни, защото защитават ценности, които са трудно разпознаваеми от широката общественост.

          ДОБРАТА НОВИНА Е, ЧЕ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ПОЛУЧИ ШАНС ДА РАЗПОЗНАЕ НАДЕЖДАТА И ДА ВИДИ С ОЧИТЕ СИ, ЧЕ И В БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ ВСЕ ОЩЕ ИМА ЧЕСТНИ ХОРА, ЧИЯТО СЪВЕСТ И РОДОЛЮБИЕ НЕ СА НА СЕРГИЯТА ЗА ПРОДАН!

          Големият общественик, писател и хуманист, оцелял от Холокоста Елиезер Визел казва Може да има моменти, когато ние сме безсилни да предотвратим несправедливостта, но никога не трябва да има и един момент, в който ние няма да успеем да протестираме срещу нея.”

          Ние, българските адвокати оставаме верни на мисията възложена ни от Конституцията и Ви подкрепяме!

 

Асоциация „АДВОКАТИ ЗА ПРОМЯНА“

Институт за принципите на правото

Гражданска инициатива „СПРАВЕДЛИВОСТ“


 

 

Новата „фаза“ в защита на Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата

LIL 9199КОМУ И КАКВО КАЗА ПРЕЗИДЕНТА НА UIA Жан-Жак УЕТВИЛЕР

Интервю на Президента на Международния съюз на адвокатите Жан-Жак Уетвилер

Уважаеми колеги,
Предлагаме на Вашето внимание един „предпоследен“ резултат от посещението на Президента на UIA адв. Жан-Жак Уетвилер на 26-27 ноември 2015г. в София – неговото интервю пред в-к „Банкеръ“, бр.49 от 2015г.
Блиц-посещението бе по покана на Софийски адвокатски съвет, а наситената програма на Президента Ж.Ж. Уетвилер бе предварително подготвена от членове на Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“ и одобрена от адв. Уетвилер.
Какво и кому каза Президента адв. Жан-Жак Уетвилер при свръхконцентрираното си по време и като послание посещение и защо София бе избрана за втора поредна година като топ-дестинация в програмата на Президента на UIA можете подробно да прочетете ТУК:


 

 

ИЗ КУЛОАРИТЕ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

Va logoУважаеми колеги,

            Редакцията на сайта започва публикуването на различни материали, свързани с Висшия адвокатски съвет в опит да осветли поне малко дейността на този най-важен за адвокатите в България орган в рубриката „ИЗ КУЛОАРИТЕ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ“.

            Водени сме не от желание за „жълти сензации“, нито от изкушението за нечие дамгосване.

            Обаче не можем да разберем защо този най-висш орган на Българската адвокатура сякаш съществува в един паралелен свят, не е активен в защита на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, не е концентриран дори в дадените му правомощия, които ние схващаме и като негови задължения, определени в чл.122, ал.1 от Закона за адвокатурата?

            А може би ние грешим и те не са пасивни, те се борят за нашите професионални права и интереси?

Дай Боже, ама надали...

            И така, решихме да започнем с някои актуални предложения, направени в последните заседания на този орган, за които след това да проследим каква ще бъде реакцията на ВАдвС.

 

            Можете да прочетете някои предложения, внесени в заседанието на ВАдвС на 13 ноември 2015г. ТУК :

 


 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА НА АДВОКАТСКИЯ БИТ

ZhelezchevАдв. Ат. Железчев

            Уважаеми колеги,

            Редакцията на сайта на Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“ предлага на Вашето внимание група предложения за подобрение на бита на адвокатите в съдебните сгради в София – като място, където адвокати да изпият едно кафе докато изчакват реда на своето дело, също за достъпно разположен банкови платежни салони, за гардероб само за адвокати и т.н.

            Ако на някого тези теми се струват дребни, то нека си припомним заедно, че именно дребните камъчета попадат в обувката и ни причиняват болка и неудобство. А за редовно практикуващите процесуалисти липсата на подобни битови удобства в съдебните сгради е изключително дразнеща и потискаща. Особено на фона на някои предишни нелоши практики в областите, описани от колегата адвокат Атанас Железчев.

             Повече детайли вижте ТУК:


 

 

ПОДКРЕПА ЗА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ НА АДВОКАТИТЕ

02 J.J.UETTПОДКРЕПА ЗА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ НА АДВОКАТИТЕ

 

За втора поредна година най-старата и най-престижна международна организация на адвокатите в света, обединяваща 2 милиона адвокати в над 110 страни - UIA (Union International des avocats) изпрати своя новоизбран Президент на първата си международна визита именно в България. Вниманието на UIA към България в последните три години е засилено по настояване на български адвокати, като от UIA наблюдават поне три направления:

                1/ Подготовката, изготвянето и цялостната процедура по приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА);

                2/ Измененията в Конституцията, касаещи правото на администриране на индивидуалните конституционни жалби от висшия адвокатски съвет;

                3/ Защитата на българските адвокати в рамките на постоянно поддържаната стратегия на UIA за „ЗАЩИТА НА ЗАЩИТНИЦИТЕ“, т.е. – на действащите адвокати, от всякакви посегателства над тяхната свобода и независимост като защитници на правата и свободите на гражданите и лицата.

                И по трите направления Президентът Уетвилер официално подкрепи българските адвокати пред отговорните за приемането на съответните законови изменения български държавни органи – Народното събрание и Министерството на правосъдието.

След уругваеца Мигел Лоиназ през 2014г., на 26 и 27 ноември 2015г. на работно посещение, съчетано с изнасяне на лекция бе Президента адвокат Жан-Жак Уетвилер (Франция), избран на 01 ноември 2015г. Той пристигна в София също така и да представи френския, европейския и международния опит на адвокатите при заверките на документи на техни клиенти. Президентът Уетвилер подкрепи българските адвокати в стратегията им да поискат законовите изменения в Закона за адвокатурата, предвиждащи правото на адвокатите да заверяват книжата на своите клиенти, остро оспорено от нотариусите през пролетта на тази година и практически блокирало движението на ЗИДЗА в Народното събрание.

Освен изнесената от него лекция по темата, по предварително уточнена програма той посети Председателя на правната комисия към Народното събрание и Министъра на правосъдието, за да представи международните стандарти в този чувствителен сектор от ежедневната адвокатска професионална дейност.

Поканата за посещение към Президента Уетвилер е на Софийски адвокатски съвет (САС).

Повече защита на защитниците на гражданите поиска Президента Ж.Ж. Уетвилер от българските власти при обновяването на устройствения режим на българските адвокати.

Той припомни и т.нар. „Казус адвокат Точков”, при който български адвокат бе осъден от Русенският окръжен съд за своята пледоария в защита на клиента си, както и активната роля на UIA за отмяната на този безпрецедентен акт на агресия срещу адвокатите.

03 J.J.UETT

04 J.J.UETT

06 J.J.UETT


 

 

 

ВТОРО СТАНОВИЩЕ за нищожността на съдебните актове, постановени от незаконни съдебни състави

VladislavYanevОтносно въпроса, повдигнат от колегата адв. Атанас Железчев!

адвокат Владислав ЯНЕВ

  1. I. Становище относно Решение № 346/30.1 1.2011г., по гр.д. № 1556/2010г. на ВКС, II-ро ГО и неговия текст:

 „По поставения въпрос за значението на спазването на принципа на случаен подбор на съдия-докладчик за валидността на съдебния акт настоящия състав приема следното: Нищожно е онова съдебно решение, което не е постановено от надлежен съдебен състав в предписаната от закона форма . Надлежен е оня съдебен състав, който е формиран от лица, имащи качеството на „съдия" в съда, на когото делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност и конто са участвували при провеждане на последното съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото / чл.235 ГПК/.

Обстоятелството, че съдията докладчик не е определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор не обуславя нищожност на постановеното решение дори в хипотезата , при КОЙТО определения в съответствие с чл.46, ал. 1 от Правилника за администрацията в районните , окръжните, административните, военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е правил отвод и не е бил заменен по предвидения ред, но въпреки това не е участвувал при провеждането на заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Замяната на определения по реда на правилника съдия-докладчик с друг член - съдия от същия съд, която не е извършена чрез определяне на нов докладчик по реда на чл.46, ал. 1 от правилника може да обоснове наличие на основание за търсене на дисциплинарна отговорност, но не и до нищожност на съдебното решение."

 

СТАНОВИЩЕТО ми е следното:

Решението на ВКС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Същото е и процесуално опорочено поради реална липса на съществени мотиви, като изложените такива са до такава степен повърхностни, лишени от надлежно аргументиран правен анализ и явно пристрастни, че в действителност липсват надлежни мотиви.

В решението на ВКС се развиват изцяло незаконосъобразни тези, а именно:

 

Първа незаконна теза:

ВКС прави частичен анализ на законови разпоредби, откъснати от висшестоящите спрямо тях такива, каквито са КРБ и международните актове приети от РБ.

·        Подминати са основни конституционни разпоредби: Чл. 4. (1),  Чл. 5, Чл. 31. (3) (1), Чл. 57. (1), Чл. 117. (1), Чл. 120. (1), Чл. 121. (1), Чл. 122. (1) КРБ.

·        Подминати са и основни разпоредби от замия ЗСВл: Чл. 3, Чл. 4, Чл. 5. (2), Чл. 7. (1) и Чл. 8. (1) ЗСВл!?

·        Подминати са приети от РБ международните актове в т.ч. конкретно чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС.

Дали това е случайно?!

 

Втора незаконна теза:

Още в самото начало ВКС извращава текста на закона, тъй като чл. 9 ЗСВл касае всички съдии, които ще разглеждат делото и ще постановяват актове по него, а не сама съдията – докладчик. Поради което в решението ВКС защитава една напълно незаконна теза :” ... спазването на принципа на случаен подбор на съдия-докладчик за валидността на съдебния акт...”

 

Трета незаконна теза:

Заобикаляйки да направи правен анализ на вида на нормата на чл. 9 ЗСВл, ВКС мотивира „законността” на избора на съдията-докладчик и от там на липсата на нищожност на постановените по делото съдебни актове с разпоредба на подзаконов нормативен акт, а именно с чл.46, ал. 1 от Правилника за администрацията в районните , окръжните, административните, военните и апелативните съдилища съдия-докладчик.

 

Чл. 3. ЗНА Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.

(2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.

Чл. 7. ЗНА (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.

(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

(3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно

Явно се заобикаля не само правния анализ на вида на нормата на чл. 9 ЗСВл, но и на императивни разпоредби на ЗНА изискващи подзаконивия нормативен акт да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен:

Чл. 15. ЗНА (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

(2) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

(3) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Развитите в решението на ВКС тези са изцяло незаконосъобразни. По съществото си в мотивите на решението явно е изградена „адвокатска” защита в полза на системно извършвани в българските съдилища съзнателни нарушения на императивни законови норми, водещи до създаване на обективна възможност за осуетяване съдебната защита на основни граждански права, чрез превратно упражняване на държавна правосъдна власт и открит съдебен произвол. Решението е необективно и пристрастно, тъй като явно мотивите на решението са водени от криворазбрана колегиална солидарност и са в защита на собствените на съдийското съсловие системно извършвани закононарушения.

 

II. Становище по въпроса за законосъобразния избор на съдии и съдебни състави.

Текстът на чл. 9 ЗСВл е общ и касае всички видове процеси.

 

Чл. 9. (1) ЗСВл Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.

Поради особената значимост на наказателното производство в чл. 9 НПК е създадена изрично допълнителна защитна разпоредба със същото знамение.

Чл. 9. НПК В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред.

Липсата на подобни изрични допълнителни законови разпоредби в останалите процесуални кодекси ГПК и АПК обаче въобще не значи, че за тях не важи принципната и императивна разпоредба на чл. 9 ЗСВл.

От своя страна императивна разпоредба на чл. 9 ЗСВл е продължение на основни правни принципи прогласени от КРБ, изразяващи основното положение, че България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната:

Чл. 4. (1) КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

Чл. 6. (1) КРБ Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 31. (3) КРБ Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Чл. 57. (1) КРБ Основните права на гражданите са неотменими.

Чл. 117. (1) КРБ Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Чл. 120. (1) КРБ Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

Чл. 121. (1) КРБ Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго.

(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Чл. 122. (1) КРБ Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

:

Посочените конституционни разпоредби са детайлизирани в редица императивни норми в ЗСВл, регламентиращи устройството и дейността на съдилищата:

Чл. 3. ЗСВл При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. ЗСВл Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (2) ЗСВл Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

Чл. 7. (1) ЗСВл Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастенсъд.

Чл. 8. (1) ЗСВл Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

Чл. 9. (1) ЗСВл Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.

 

Същите конституционни разпоредби са детайлизирани и в редица императивни процесуални норми, като за пример ще дадем само НПК поради неговата по-ярка изразеност:

Чл. 9. НПК В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред.

Чл. 10. НПК При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.

Чл. 11. (2) НПК Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

Чл. 12. (1) НПК Съдебното производство е състезателно.

Чл. 13. (1) НПК Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

Чл. 14. (1) НПК Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

Чл. 15. (2) НПК На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

 

Към нормите на националното ни право следва да се приобщят и приетите от РБ международни норми, които съгласно чл.5, ал. 4 от КРБ са част от вътрешното ни право и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

 

чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС - „Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона...".

 

Правосъдието се основава на презумпцията, че съдът знае закона и има воля да правораздава!

Тази законова презумпция обаче не следва да е голословна, а основана на реални гаранции, които да са прогласени в действащото законодателства и то спрямо и двата аспекта: и за професионални знания и за нужната воля за правораздаване.

За законно правораздаване е необходимо кумулативното наличие и на два основни елемента: професионални знания и воля.

Изискването за професионални знания се регламентира с определени обективни изисквания, поставено е в ресора на администрацията на съдебната власт и не е предмет на темата. Изискването за ВОЛЯ обаче касае лични, субективни качества на магистрата, които са скрити и се проявяват изведнъж в конкретни моменти и ситуации, които не могат да се прогнозират. Именно то е от изключителна важност, защото в значителна част от казусите именно то е предопределящо за съдебните актове.

Какво е съдържанието на този термин? Явно той следва да се тълкува разширително и освен воля в тесния смисъл на понятието следва да се включат: недопускане на чуждо въздействие; недопускане на пристрастност на база лични отношения с участниците в процеса; недопускане на лична заинтересованост под каквато и да е форма и вид; съобразяване на процесуалните действия и на събраните факти и обстоятелства не само със закона, но и с морала.

Основно принципно положение е, че съдебния процес може да се провежда единствено в съответствие с императивните процесуални норми, които регламентират неговото образуване, провеждане и постановяване на съдебните актове.  Както казва проф. Стамболиев „Процесът е защита!”

В процесуалните кодекси изрично са регламентирани основните принципи: дирене и установяване на обективната истина, равнопоставеност на страните и състезателно начало, засилено служебно начало и то основно за установяване на обективната истина в наказателния и административен процес за сметка на неговото смекчаване в съчетание с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Във всички процеси е поставен като стожер изискването за установяване на истината и за постановяване на обосновани, правилни и законосъобразни съдебни актове, съобразени с допустимите процесуални действия на страните и съда и с установената истина, но само чрез допустимите доказателства и доказателствени средства. Всичко това накрая подлежи на независимата и суверенна преценка на съда, който пресява законосъобразно извършените процесуални действия, допустимите и относими доказателства и следвайки своите професионални знания, логика и морал постановява своите актове.

От изложеното е ясно, че както начина на провеждане на процеса и установяването на истината по спорните обстоятелства, така и крайните съдебни актове изцяло зависи от качеството на съда, а основен фактор за това качество, освен професионалните знания е и неговата безпристрастност и морал. Именно за това личните качества на съдиите, тяхната безпристрастност и почтеност са от изключителна важност. Професионалните качества са предмет на формални преценки от органите на съдебната власт, моралните са реално неоценяеми и подлежат на оценка единствено при негативни прояви станали обществено достояние. Безпристрастността /пристрастността|/ също е неизвестна до появата на конкретни процесуални нарушения, злоупотреби или превратно упражняване на държавна правосъдна власт. Тъй като тези прояви обаче могат да настъпят във фаза на процеса, на която няма обективна възможност да се върне процеса и отстранят пороците, законът е въвел предварително изискване целящо превенция за появи на пристрастност, чрез въвеждане на процесуална гаранция – разпределението на делата да се извършва на принципа на случайния подбор между всички съдии в рамките на колегиите или отделенията при съответния съд!

Възниква въпросът какъв вид е това изискване и какви са порока и последиците при неспазването му?

Това изискване е прогласено в основния закон регламентиращ устройството и дейността на съдебната власт – ЗСВл и е продължение на основни конституционни разпоредби, следователно ПЪРВИЯТ ИЗВОД е, че то е основополагащо и принципно и касае всички органите на съдебната власт: разследващи полицаи, следователи, прокурори и съдии без ограничение на техния ранг, както и всички заведени от тях производства, по които се образуват не само дела, но и преписки по предварителни производства.

Безспорно основно човешко право е правото на съдебна защита.

Това право е модифицирано относно лицата обвинени в престъпления, за които е налице правото им въпросът с обвинението им да бъде своевременно решен. И за гражданите и ЮЛ търсещи съдебна защита и за обвинените в извършване на престъпления лица правосъдието следва да се постанови не от какъв и да е орган, а от съд и този съд следва да е независим и безпристрастен, назначен /определен/ по предвидения в закона ред, знаещ законите и имащ воля да правораздава.

Явно ВТОРИЯТ ИЗВОД е, че посочените изисквания към съда са кумулативни и за да е налице законен съд и законно правораздаване, то този съд следва да е независим и безпристрастензнаещ закона и имащ воля да правораздава.

Ако липсва някой от тези основни изисквания може ли да счетем, че въпреки него е имало законен съд, законен съдебен процес, установяване на истината и постановен правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт? Явно налагащият се отговор е „НЕ!”

Независимостта на съда касае психиката на съдията, неговата възможност за провеждане на законосъобразен съдебен процес: реализиране на основните принципи на съответния вид съдебен процес, установяване на обективната истина, създаване на равнопоставени условия за участие на страните и състезателността между тях; свободна и безпристрастна оценка на представените доказателства, тяхното правилно възприемане и тълкуване; обосновани и логични правни изводи. Явно независимостта на съда предопределя съдебния процес и постановените съдебни актове, а от там реализирането на конкретните законни права на страните. Сборът от индивидуалните случаи касаещи съдебната защита на законните права на българските граждани и ЮЛ от своя страна определя дали страната е реално правова или не; дали има държавност или не. Явно изискването за независимостта на съда е не само основно за конкретния съдебен процес и за реализиране на личните законни права на страните. То надхвърля тези рамки и се явява основополагащо и за цялото общество!

От изложеното следва ТРЕТИЯ ИЗВОДче изискването за независимост на съда е висша ценност и е от голяма обществена значимост.

Или ако обобщим изложеното можем да направим следното ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Изискването за независимост на съда е от висша обществена значимост. То е проявление на принципа, че България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. То създава гаранция за законосъобразен съдебен процес и законосъобразни съдебни актове. Регламентирано е с императивни норми, които не могат да се тълкуват стеснително. Неизпълнението му води до елиминиране на предварително поставеното изискване за гарантиране на законосъобразността на съдебния процес и на съдебните актове. Нарушението на това изискване води до реална невъзможност да се осигурят тези основни изисквания.

Обективно е невъзможно да се установи със сигурност дали при нарушение на това основно изискване реално се е стигнало до провеждане на незаконосъобразен съдебен процес и до постановяване на незаконосъобразни съдебни актове. Това е така,  като поради спецификата на всеки етап и на всяка фаза от съдебния процес; така и поради  практическата невъзможност за възстановяване на конкретни обективни, реалности, извършени назад във времето при конкретни специфични условия, съставени от моментно проявление на множество разнородни фактори. Също и поради процесуалните ограничения на обжалването и на извънредните средства за отмяна на влезли в сила съдебни актове.

В случая при явно нарушение на това основно изискване към законосъобразността на съдебните процеси и на постановените съдебни актове, прогласено с императивни норми в основен за съдопроизводството закон /ЗСВл/; съчетано с обективната невъзможност със сигурност да се установи, че нарушението не се е отразило, както на законосъобразността на съдебния процес, така и на постановените съдебни актове, може да доведе до единствения извод, че нито на страните, нито на обществото може да се натрапи приемането на такъв процес и такива съдебни актове, дори и в конкретния случай да не са били опорочени! Основния принцип за всяко правораздаване и за всички видове съдебни процеси е, че те трябва да отговарят на предварително определените със закон формални правила и изисквания. Именно това е и основната разлика между законния съд и съдебния произвол, между съдебния процес и линча!

Правото на правосъдие в справедлив процес е реално установено от закона право, то не е нито милостиня, нито подаяние, а основно гражданско право! Срещу това право стои задължението на държавата и в частност на съда да осигури такъв справедлив процес, че в него да се установи обективната истина и да се постанови такъв съдебен акт, с който да се реализира законността! В частност основно задължение на съдията /членовете на съдебния състав/ е преди да прецени законосъобразността на започване на процеса /при гражданския - допустимостта на ИМ, при наказателния- законосъобразността на ОА и т.н./ да прецени дали са налице собствените му правомощия да правораздава, в т.ч. дали е законосъобразно определен /и/ за съдия /съдии/, защото преди да изисква спазване на закона от останалите, съдията /съдиите/ следва да осигурят спазването на законите от самите себе си, тъй като чрез беззаконие, пък дори прикрито под пагони или тоги не може да се твори законност!

Съдебен процес, проведен от съдия /съдебен състав/, при който съдията /членовете на съдебния състав/ не са били определени в съответствие с изискването на чл. 9 ЗСВл, а именно „...на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.” са изцяло нищожни.

Същото касае случаите, при които от всички членове на съдебния състав при спазване изискването на чл. 9 ЗСВл е избран единствено докладчика по делото. Съдебните решения се постановяват с броя на гласовете на съдебния състав, като в такъв случай например при тричленен съдебен състав решението ще е взето с гласовете на един законно избран срещу двама незаконно избрани!?

. Колегата адв. Железчев е изцяло прав, не само относно становището си за нищожност на съдебните актове постановени от незаконно избран съдия /съдебен състав/, но и за заключението си: „с такова тълкуване на разпоредбата Съдът оставя гражданите както и до приемането на разпоредбата на чл.9 ЗСВ на произвола на „гнилите ябълки" / по израза на известен дипломат /.”

 

София, 28 ноември 2015г.                                                                            адв. .Владислав Янев - САК


 

 

 

НИЩОЖНИ ЛИ СА РЕШЕНИЯТА НА СЪДИЛИЩАТА, ПОСТАНОВЕНИ ОТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, ФОРМИРАН В НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.9 ОТ ЗСВ?

LIL 6847                        Уважаеми колеги,

            Предлагаме Ви за размисъл и коментар становището на адв. Атанас Железчев от Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“ относно съдебна практика на ВКС за законосъобразността на решенията на съдебни състави, формирани не по предписания законов ред за случаен подбор чрез електронно разпределение на делата по реда на постъпването им – (тълкуване на чл.9 от Закона за съдебната власт).

            Въпросът е принципен и все по-често се поставя по конкретни граждански и наказателни дела, а също и по дисциплинарни преписки срещу адвокати и срещу съдии, както и в производствата по чл.29 и сл. от Закона за адвокатурата, станали редовна практика напоследък в Софийски адвокатски съвет и във Висшия адвокатски съвет.

            И така – нищожни ли са решенията на съдилищата, постановени от съдебен състав, който не е формиран по предвидения в закона ред за случаен подбор чрез електронно разпределение на делата по реда на постъпването им – (чл.9 ЗСВ)?

 

            Повече детайли от контретните мотиви можете да видите Т У К:


 

 

ЧЕСТИТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ АДВОКАТИ

img 33Честит празник на българските адвокати и специални поздравления за "будителите" на Адвокатурата - моите приятели от Асоциация "Адвокати ЗА Промяна"! Наздраве за Българската адвокатура и повече професионално удовлетворение за всеки от 12500-те вписани адвокати в България! Пожелавам на всеки колега повече европейски професионализъм в съда, по-чести посещения от богати клиенти в канторите и все по-бърза ликвидност на преписките и делата. Най-много бих се радвал обаче, ако всеки адвокат запази през цялата си професионална кариера мигновената реактивност към всяко нарушение на правата и свободите на българските граждани и максималната концентрация за защита на интересите на своите клиенти - това е, което накрая е важното! Бъдете здрави!

адв. Марио Топчийски

 


 

 

"АДВОКАТИ ЗА ПРОМЯНА" ПРЕДЛАГАТ ПРОМЯНА В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА АДВОКАТУРАТА

logoВ   Ъ   З   М   О   Ж   Н   И

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ на СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ВАдС

 

 І. ЦЕЛИ за ДОСТИГАНЕ

          1) Развитие на традициите на социално подпомагане за болни и възрастни адвокати досега

          Съществуващата практика на социално подпомагане на адвокати, макар и хаотична в нормирането си, следва да бъде развита от настоящия състав на ВАдС. Тази практика е естествен извор на възможни практични решения в опита за регулиране на социалното подпомагане на адвокати вътре в Българската адвокатура.

          От друга страна е важно да бъдат правилно определени и поставени и целите за достигане в един по-дълъг период от мандата на настоящия състав на ВАдС като проява на принципна грижа за доброто и модерно функциониране на системата на социално подпомагане вътре в Българската адвокатура, вкл. като се подготви почвата за създаване в бъдеще на един „Социален фонд Адвокат” (названието е работно!).

          2) Налагане на общи стандарти за социална дейност в Българската адвокатура

          Висшият адвокатски съвет при всяко свое публично и вътрешноустройствено по характера си решение следва да търси възможностите за подобряване не само на своята собствена дейност, но и на дейността на останалите адвокатски структури. В този смисъл създаването на определени стандарти за социално подпомагане следва да бъде обвързано и с налагането едновременно с това на стандарти в останалите адвокатски структури – адвокатски съвети, дисциплинарни органи, контролни органи. Така например е недопустимо да се предвиди социално подпомагане по случай, който преди това не е докладван от дисциплинарна или финансова гледна точка, откъм продължителност на адвокатския стаж и други особености като изпълнение първо в съответната колегия и съответния адвокатски съвет, а едва след това и като участие от страна на ВАдС като форма на съучастие – conditiosinequanon.

          3) Разумно разширяване кръга на ползващите социално подпомагане

          Невъзможо е по принцип да се осигури на всички адвокати социално подпомагане – никоя система на социално подпомагне не може да осигури подобно всеобщо покритие.

          Същевременно е недопустимо само опеделена категория – например по възраст или с оглед на наличие на конкретни неизлечими заболявания да бъде привилегирована – това ще отблъсне много от адвокатите, които иначе ще са дали своя принос в събирането на преразпределяните средства най-макото чрез своите ежемесечни вноски в адвокатската колегия и във ВАдС.

          Ето защо следва да се търси разумният компромис, който да направи съпричастни една по-голяма маса от адвокати към идеята за социално подпомагане на колеги, която, да не забравяме, въобще не е изрично предписана законово като функция на ВАдС, нито на адвокатските съвети и в този смисл винаги може да бъде оспорена по един или по друг начин в бъдеще – както за дадена, така и за недадена социална помощ на определена категория адвокати!

          Разширяването на кръга на ползващите социално подпомагане е и начин за постигане на определени политики на даден адвокатски съвет и на ВАдС – според мащаба им на дейност по закон.

          Не на последно място разширяването на кръга на ползващите социално подпомагане ще бъде един от трайните способи за засилване на така дефицитното чувство на професионална солидарност вътре в адвокатурата и морална готовност за общи действия в защита на професията, когато това се наложи.

          Определянето на повече категории адвокати за подпомагане обаче следва да има своята крайна законова граница, която стриктно да се съблюдава и тя да бъде размера на предвиденото в съответното перо на съответния адвокатски бюджет – било на ВАдС, било на адвокаатските колегии.

          4) Търсене на мултипликационен ефект от въвеждането на ред в социалното подпомагане на адвокати

          Набирането на средства за социално подпомагане като отделни пера в бюджета както на ВАдС, така и на всеки адвокатски съвет, а и в личния бюджет на търсещия подпомагане следва да бъде заложено като принцип с пълното съзнание, че се цели мултиплициране на положителните ефекти от вземането на подобно стратегическо решение за внасяне на ред при социалното подпомагане на адвокати.

          На следващо място, добре би било да се обвърже отпускането въобще, а и размера на съответното социално подпомагане с дисциплинарното поведение на търсещия социално подпомагане – имал ли е, ако да – какви дисциплинарни нарушения и т.н. Тук е добре да се предвиди и дали търсещия помощ е бил дисциплинарно или наказателно санкциониран не в качеството си на адвокат, а като съдия, прокрор и т.н. преди да стане адвокат и преди да поиска подпомагането.

          Важно е да се обвърже социалното подпомагане с размера на адвокатския стаж на търсещия подпомагане. Недопустимо е адвокати, които са внасяли над 20 години вноските си в адвокатската колегия и във ВАдС да бъдат приравнявани с адвокати, дошли отскоро в адвокатската гилдия от други правни професии – бивши съдии, прокурори, следователи и т.н.

          Важна преценка, която и сега понякога се дава по отделни случаи само, е какъв е приноса на адвоката за адвокатската професия – било като функционер на адвокатска структура по Закона за адвокатурата, било като научен принос, било като доброволец в организирането и в участието на различни форуми на адвокатската професия – доброволец при организацията на семинари, доброволец при организацията на избори в адвокатурата, доброволец в участието в различни кампании, защитаващи адвокатски права и интереси и въобще подпомагащ развитието и доброто функциониране на адвокатурата, било по друг начин.

          5) Подготовка за учредяване на „Социален фонд Адвокат” като трайно решение на проблематиката по социалното подпомагане

          Това следва да е целта в следващите 10-15 години и за постигането й ВАдС следва да зададе както тона, така и правилата и не на последно място – да започне заделянето на съответните средства. Тази стъпка следва да се направи въпреки ясното съзнание, че поколението на сегашните членове на ВАдС няма да може да се възползва от подобен фонд, а от него ще се възползват следващите поколения адвокати поради липса на набрани средства до момента и липса на подобен стратегически ход от предишните ръководства на ВАдС.

          От друга страна, както създаването на правила за набиране и разпределение на средствата за социално подпомагане, така и натрупването на практика по въпросите на социалното подпомагане по един естествен начин ще подпомогне нормативно и структурно бъдещия „Социален фонд Адвокат”.

ІІ. ПРИНЦИПИ на ДЕЙНОСТТА

по

СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ на АДВОКАТИ

          1) Солидарност

          Солидарността е основополагащ принцип при социалното подпомагане във всяка обществена система. Съдържанието на принципа може да се определи като изграждане и поддържане на механизъм за преразпределение от едни общо събрани от адвокатите средства на определена част, която да се разпредели не на всички, а само на нуждаещите се членове на общността, в случая – хора, имащи качеството на действащи адвокати, изпаднали в определено неблагоприятно материално положение, подчертавам – материално, а не здравословно или творческо или друг вид положение в своя живот.

          Възприемането на принципа на „солидарност” от общността на адвокатите, без значение дали тя се нарича ВАдС или АС на която и да е адвокатска колегия е и вид естествена гаранция, че при настъпване на определена нужда в бъдеща евентуална ситуация на определено неблагоприятно материално положение в статуса на „даващите”, но неполучаващи днес определени материални средства членове на групата, в случая – здрави и материално добре позиционирани адвокати, за това, че те самите ще могат да потърсят и да получат определена помощ в настъпили лоши времена за който и да е от тях като членуващи в тази професионална обществена структура, в която преди това са инвестирали средства и доверие в добри за тях времена.

          Универсалният характер на принципа на солидарност при формирането и при разходването на подобен социален фонд, наречен „фонд” засега само условно, следва да бъде възприет и поради обществения характер на средствата, предвидени да бъдат изразходвани – както поради начина им на набиране, така и поради обхвата и целите им на разходване.

          2) Пестеливост в разходването

          Пестеливостта в разходването произтича от две обективни дадености:

          А/ Може да се изразходват само ограничен размер средства, поради ограничеността на постъпенията в общия бюджет на Българската адвокатура;

          Б/ Не следва да се стимулира прахосничество и лична безотговорност на който и да е адвокат, освен ако някой не цели в средно и в дългосрочен план Българската адвокатура да обяви фалит.

          3) Съучастност във формирането на социалната помощ

          Съучастието е задължително, ако се цели създаването на развиваща се, самоподдържаща се и саморегулираща се система на социално подпомагане. Този принцип може да бъде разгледан най-малко от два възможни ъгъла на оценка:

          а/ Съучастие чрез набиране на нарочни обособени средства за социално подпомагане (например – обявява се, че се завишават вноските за ВАдС с 2 лева на месец, считано от 01.01.2016г.! Друг вариант е да се реши, че не могат да се изразходват повече от 2 лева от внасяните 10 лева месечно, умножени по средния брой внасящи или по средния брой търсещи социално подпомагане адвокати, отново считано от 01.01.2016г.!);

          б/ Съучастие чрез изразходване при определено съотношение на пропорционалност на средства от търсещия и от даващия социално подпомагане. Това означава както допълнителна лична финансова дисциплина у търсещия социално подпомагане, така и въвеждането на още една (или повече!) бариери пред неограниченото търсене по размер на суми за социално подпомагане. Например – когато някой адвокат търси социална помощ, сам да посочи в молбата си какъв процент от нея той може да осигури от лични средства, какъв процент от средства е отпуснат от съответния Адвокатски съвет, който управлява делата на адвокатската колегия, в която той членува, какъв процент от застраховка „Живот”, респ. – от други застраховки е предвидил самият адвокат като грижа за себе си, какъв процент се поема от НЗОК или друга обществена структура, както и задължително да се търси какъвто и да е, но и външен източник на финансиране на конкретната нужда – спонсориране, подпомагане, дарение или както и да бъде наречено!

          Казано накратко – с въвеждането на ред в социалното подпомагане следва да се търси и ефект на стимулиране на адвокатите и на адвокатските съвети , положили други форми на грижа за себе си чрез заделяне на средства за старини, за болест и за други рискове – лично и на ниво адвокатски съвет.

          3) Диверсификация на методите за набиране на средства за социално подпомагане

          Основополагащо е предвиждането на бюджетно перо в бюджета на съответната адвокатска колегия в определен процент, който следва да бъде близък до съответния процент, предвиден в бюджета на ВАдС – така ще се въведе определено единство и стандарт в спазването на бюджетна дисциплина у всеки адвокатски съвет.

          Силно препоръчително е във формирането на общия размер на подобно перо да се включат изцяло сумите, събрани от санкции, наложени в дисциплинарни дела, които сега Закона за адвокатурата насочва само като вливащи се в общия бюджет на колегията. Така ефективното събиране на наложени и влезли в сила имуществени наказания ще има допълнителен оздравяващ ефект както във увеличаване на финансовите възможности на съответния адвокатски съвет, така и ще рефлектира допълнително в спазването на нормите на ЗА и на Етичния кодекс на адвоката. Ще има и допълнителен дисциплиниращ ефект върху самия адвокатски съвет да си събира вземанията бързо и ефеективно. Разбира се, примерът трябва да бъде даден от Висшия адвокатски съвет, който да вдигне рязко събираемостта на вземанията си първи.

          Друг метод е налагането на стандарт за „Дарение за бедстващи адвокати” (заглавието е условно дадено, но е задължително да е атрактивно и да привлича вниманието!) като решение за слагане на каса за дарения за бедстващи адвокати на всеки форум на адвокатите – всякакви форми на семинари, чествания, концерти, годишни балове на адвокати и др.подобни.

          Време е вече да се започне и набиране на средства от реклами на правни издания и продукти в сайта на ВАдС, съответно да се препоръча подобен стандарт и в сайтовете на отделните адвокатски колегии.

          Не на последно място, винаги е налице и възможността за привличане на спонсори във всяка проява на адвокатските съвети и на ВАдС също.

ІІІ. ИДЕИ ЗА МЛАДШИ АДВОКАТИ

          1) ПОДПОМАГАНЕ СТАРТА В ПРОФЕСИЯТА „АДВОКАТ” чрез:

          А/ ОБЩИ ФИНАНСОВИ ОТСТЪПКИ в следните области :

          + Подпомагане при различните видове семинари – от 50 до 100% от таксите;

          + Подпомагане при заплащане на кувертите за различни чествания и ежегодни празници на адвокатурата;

          Б/ ЕДНОКРАТНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ, както следва:

          + Еднократна помощ при раждане на дете на адвокат, като размера й е с оглед възможностите на бюджета, но е ориентиран към не по-висок размер от този на една минимална работна заплата в момента на определянето на перото в годишния бюджет;

          + Еднократна помощ при специализация в страната или в чужбина – чрез поемане на фиксирани по размер разходи за транспорт или за обучителна такса например;

          В/ ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ СПЕЦИАЛНО ЗА МЛАДИ АДВОКАТИ чрез общи ежемесечни писмени елекронни обяви на сайта на САК, публикувани до края на педходния месец, както следва:

          + Еднократна помощ чрез организиране на безплатни семинари по Европейско право и съдебна практика;

          + Еднократна помощ чрез годишно отпускане на до 7 броя еднократни стипендии след конкурс за специализации в страната и в чужбина за всяка от областите „Гражданско-правни науки”, „Наказателно-правни науки”, „Европейско право и съдебна практика”;

          (Стипендиите са еднократни за отделен адвокат, обхващатопределен размер от таксата за специализация на съответното учебно заведение, но не повече от 60% ), гласуват се след спечелване на конкурс от същия и се отпускат с решение на ВАдС след номинации от съответния адвокатски съвет, от други организации и адвокатски структури и се изплащат на една или на две вноски в зависимост от размера им! Стипендиите се отпускат при условие, че кандидатът има и впечатляващо участие в някоя от другите форми на продължаващо обучение преди или обещае такова след специализацията, вкл. и като лектор).

          Всички преференции се отпускат след проверка за липса на наложени дисциплинарни наказания или дисциплинарни преписки персонално за всеки от кандидатите, както и след представяне на други писмени препоръки от членове на АС или отделни адвокатски стуктури. При постъпване на писмено искане за отпускане на финансово подпомагане задължително се проверява молителя за съответствие с изискванията на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, вкл. за съответствие с декларирана кантора, за липса на реклама в Интернет и другаде, за участие като доброволец или като платен сътрудник в работата на АС и в дейността на ВАдС, на Избрателни комисии и на други органи и структури на адвокатурата;

          Д/ ДРУГИ ПРЕФЕРЕНЦИИ

          + безлихвени кредити на адвокати за еднократно заплащане на такси за магистратура и други специализации за до 10 млади адвоката годишно извън броя на получилите стипендии от ВАдС;

          + специализирано обучение по практическа подготовка на дела за ЕСПЧ в Страсбург и по дела в СЕС – Люксембург за до 10 млади адвоката годишно извън броя на получилите стипендии от ВАдС;

ІV. РАЗНИ ИДЕИ ЗА СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ ЗА АДВОКАТИ

          Тези идеи почиват както на впечатленията от натрупаната практика до момента във ВАдС по същите често срещани проблеми, така и на споделеното желание в рамките на възможното според съответния годишен бюджет да бъдат преразпределени част от предвидените по това перо суми на различни нуждаещи се групи адвокати, така че да бъдат подпомогнати колкото е възможно повече адвокати в нужда. Дълбокото ни убеждение обаче е, че трайното решение на подобен тип проблеми преминава през създаването на един бъдещ „СОЦИАЛЕН ФОНД „АДВОКАТ”, който, след съответното натрупване в годините на неоходимите средства и активи, да може да поеме все по-нарастващата нужда от конкретна помощ за всякакви групи нуждаещи се адвокати от САК.

          1) Очевидна е и необходимостта от водене на ”РЕГИСТЪР НА ОТПУСНАТИТЕ СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ”, както и от предварителното фиксиране на минимални изискуеми условия за отпускане на подобни помощи, като например: кандидатът да е редовен в плащанията на вноските си към АС и ВАдС в последните 5 години, кандидатът да не е бил дисциплинарно наказван, кандидатът редовно да е изпълнявал задължението си по Закона за адвокатурата за поддържане на висока професионална квалификация чрез посещения на различни сертифицирани семинари от лицензирани адвокатски структури и да е отчел това в съответната персонална „Семинарна книжка”, а тя да е заверена след проверка от Председателя на съответния адвокатски съвет, кандидатът, ако се е вписал като адвокат с предишен юридически стаж в друга правна професия да има поне 20 години натрупан адвокатски стаж в съответната колегия за помощи за старост, адвокатът да е проверен за изпълнение на изискванията на Закона за адвокатурата за регистрирана кантора по посочен от него адрес, както и да е проверен в Интернет за спазване на изискването да не използва търговска реклама за дейността си като адвокат, да е подал писмено искане за отпускане на помощи и т.н. други изисквания.

          2) ЕДНОКРАТНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА АДВОКАТИ

          А/ Подпомагане на адвокат при постъпване в болница с тежко заболяване;

          Б/ Подпомагане на адвокат при постъпване в хоспис;

          В/ Подпомагане на близките на адвокат при негова внезапна смърт и наличност на преки и спешни нужди най-вече за децата на починалия адвокат;

          3) ЕДНОКРАТНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА АДВОКАТИ С НАД 40 ГОДИНИ АДВОКАТСКИ СТАЖ, след решение на ВАдС и чрез персонални писмени покани, както следва:

          А/ Изплащане на 100% от стойността на индивидуалния куверт за различни тържествени чествания, организирани от ВАдС за до 10 души по жребий;

          Б/ Заплащане на 100% от стойността на билетите за представления и концерти, организирани от ВАдС по тържествени поводи за до 20 души по жребий;

 

          4) ГОДИШНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА АДВОКАТИ, чрез:

          А/ Закупуване на преференциални цени на „Електронен подпис” за адвокати годишно;

          Б/

          В/

          5) Еднократно (наистина – еднократно!) финансово подпомагане за издаване на определени издания с правна тематика и с актуална значимост при определени от ВАдС условия – да бъде отбелязано спомоществуваветлството, 40 бройки за ВАдС и т.н.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

        Ето това са някои от най-важните и значими идеи, които споделям с искреното намерение да бъдат подпомогнати от една страна повече адвокати, а от друга страна – да бъде заложено решаването на стратегически проблеми в адвокатурата, един от които е и невероятното чувство на отчужденост на адвокатите от техните ръководства, наложило се в последните 15-20 години.

Поздрави!

27 септември 2015г.                                 адвокат Марио Топчийски

                                                                   /член на Висшия адвокатски съвет/

 


 

 

 

Page 3 of 6

АКТУАЛНО!

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕ АДВОКАТИ ЗА ПРОМЯНА И РАЗВИТИЕ

DSC3264

Д Е К Л А Р А Ц И Я


Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“ благодари сърдечно на всички свои членове и симпатизанти, подкрепили нашите кандидати на първия тур на изборите на 30 и 31 януари 2016г. за делегати и за органи на Софийска адвокатска колегия!
Декларираме, че няма да Ви предадем, приятели! Ще защитим любовта си към адвокатската професия и ще продължим да се борим за правата и свободите на адвокатите, както винаги сме го правили досега!
Въпреки настоятелните запитвания от представители на двете други групи, участвали в изборите, държим публично, а не тайно, както ни се предлага, да заявим, така че да стане ясно на всички адвокати:

НИЕ ЩЕ ПОДКРЕПИМ ЕДИНСТВЕНО НАШИТЕ КАНДИДАТИ на балотажа в неделя 7 февруари 2016г.! Колеги от тези две групи, ако Вие желаете – подкрепете се помежду си, знаем, че отдавна сте готови за това, предстои да го покажете и на адвокатската общност, можете да го направите открито или скрито!
От своя страна, каним всички столични адвокати да подкрепят оригиналните носители на промяната в адвокатурата, за да получат ефективна закрила на професионалните си интереси! Когато друга адвокатска структура се докаже с поне половината от направените от нас реформи, когато събере и запази поне наполовина размера и високото качество на нашия членски състав и най-вече – когато демонстрира чрез публично регистрирани свои действия морал в администрирането и ръководенето на адвокатските дела, ние ще я потърсим първи за сътрудничество и адвокатската общност ще разбере за това незабавно, бъдете сигурни!

Уважаеми колеги, резултатите от изборите са пред Вашите очи, но нека бъдат и във Вашите умове и във Вашите души! Гласувайте с горещо сърце и с хладен ум, Вашият глас е важен за Софийската и за Българската адвокатура!
НИЩО НЕ Е ПРЕДРЕШЕНО И НИКОЙ НЕ Е ИЗБРАН в органите на Софийската адвокатска колегия – така казва в решенията си Избирателната комисия, вярвайте й!
Затова – каним Ви да дойдете масово на изборите в неделя 7 февруари 2016г., за ДА ИЗБЕРЕМ ЗАЕДНО тези, на които вярваме, че ще защитят правата на адвокатите и интересите на адвокатската професия във все по-сложното време, в което живеем.
ПОДКРЕПЕТЕ НАШИТЕ КАНДИДАТИ, защото ТЕ СА ОРИГИНАЛА и ЗНАЯТ КАК ДА ГО ПРАВЯТ – те успешно защитиха името си на променящи Българската адвокатура!


02.02.2016г.
София
Управителен съвет на Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“
Обединение „Адвокати ЗА ПРОМЯНА и развитие“